Тръгвам по тъмните улици напосоки, свивам ту наляво, ту надясно, докато съзирам каквото търся — спретната стъклена телефонна кабина. Изваждам портфейла си и проверявам записания на стара сметка номер. Пъхвам монета в процепа и набирам пет осмици. Почти веднага ми отговаря доста бодър глас. Явно не плащам данъци съвсем напразно. Прокашлям се важно и казвам:
— Имам да ви съобщя нещо. Близо до дока Зеебюрхер има хотел или пансион с телефонен номер 99 064… Записахте ли? Не, не е шега. Ни най-малко. Не знам име, но повтарям номера: 99 064. Там е отседнал един чужденец, който носи четири кутии за пури, пълни с наркотици. Малкото му име е Мигел. Да, ще повторя бавно. М като Михаил, И като Исаак… Изключено е да не го познаете — висок, рус, къдрав, със светли мустачки. Не съм сигурен дали той самият знае, че в кутиите има наркотици. Възможно е международна банда наркотрафиканти да му ги е пробутала. Мисля, че центърът им е в Кайро. Пожелавам ви успех! — оставям слушалката и прекъсвам възбудените въпроси.
Не съм полицай, но все пак съм автор на доклада „О. О. О.“. Провеждал съм сериозно проучване, обикалял съм болници и клиники и съм виждал човекоподобните отрепки в тях. А и току-що се разделих с Евелин. Доколкото зависи от мен, онази стока няма да стигне до предназначението си. Междувременно се чудя защо все пак помогнах на Мигел, като изразих съмнение. Може би защото имам чувството, че той ме спаси да не ми пръснат черепа.
Пресичам улицата умислен. Едно месарче на велосипед едва успява да извие кормилото в последния момент да не ме блъсне.
— Внимавай къде ходиш бе, хухавел! — извиква то през рамо.
Прав е, трябва да внимавам къде ходя. Не знам дали полицията може да засече обаждане от уличен телефон. Докато търся такси, се опитвам да подредя фактите. Мигел е голям хитрец и много ловко използва интереса ми към Евелин, за да ме заблуди, че Фигел и неговите хора търгуват с бели робини. А не е така. Тяхната стока са наркотиците — много по-безопасно е и носи двайсет пъти по-висока печалба. Току-що бяха приключили една доходоносна обиколка из Европа. Ахмад говореше на Мохтар за покупко-продажби, значи сигурно са разменяли египетски опиум или може би индийски коноп срещу хероин, кокаин или някой друг благословен плод на съвременната ни западна цивилизация от името на онзи достопочтен старец в Кайро, когото наричаха шейха. Ахмад спомена за продажби и това трябваше да ми подскаже, че съм на погрешен път, като ги взех за търговци на бели робини. Но тогава в главата ми имаше какво ли не.
Майкъл не се занимава нито с бели робини, нито с контрабанда на наркотици. Сигурен съм, че наистина е жиголо и както ми каза, от време на време задига по някоя брошка. Фигел го е привлякъл, защото се чувства като риба във вода в западноевропейските столици и курорти и може да го свърже с нужните хора. В отплата за услугите Фигел му е обещал да го заведе в Египет, където да му осигури нов паспорт и самоличност.
Сега вече всичко ми е ясно. Дори и онова, което се случи на корабчето. Професионалният убиец Мохтар е загубил самообладание, след като се е наложило да убие човека, от когото тайно се е възхищавал. В беса си е решил да пречука всеки, който му се мерне, и най-напред мен. Фигел е искал да му попречи и Мохтар го е убил. Не вярвам Мохтар и Фигел да са се застреляли едновременно. Мигел явно си е припомнил някое долнопробно романче или филм. Мисля, че Мигел е влязъл непосредствено след Фигел, а не след време, както ми каза. Тази част от версията му сериозно куца, защото кой го е грижа как ще паркира на безлюден кей посред нощ? Мигел е присъствал, когато Мохтар е застрелял Фигел, и на свой ред го е застрелял, преди Мохтар да убие и него на място. Мигел не е убиец, застрелял е Мохтар при самоотбрана. След като е убил Мохтар, си е дал сметка, че пратката наркотици, равняваща се на малко състояние, само чака някой да я вземе, а той вече е единственият останал жив. През цялото време е знаел, че дрогата е в табакерата за пури, и затова изигра цялата сцена, когато я извади от джоба на Фигел. В онзи момент единствената му цел са били пурите на Фигел. Не вярвам Мигел умишлено да е убил Мохтар и Фигел, за да сложи ръка на цялата пратка. Но полицаите ще си помислят тъкмо това, след като проследят делата на Фигел и открият, че той не е търгувал с жени, а с наркотици. Затова Мигел толкова държеше аз да им разкажа моята версия. И се е погрижил фактите да я потвърдят, пъхайки в ръката на всеки съответния пистолет, изстрелял съответните куршуми. Имал е време да нагласи всичко, докато аз лежах полузашеметен с лице към стената.