Само че сега полицаите ще спипат Мигел в убежището му. Както ми каза, гласеше се да им се обади след три-четири часа, намекна, че ще напусне с колата на Фигел Холандия и ще им звънне някъде от границата. Но това беше прах в очите. За какво му е да напуска Холандия с четирите скъпоценни кутии? Международният пазар за наркотици е стройно организиран и да напусне Холандия, за него би означавало някой от европейските агенти на шейха да се лепне по петите му, да не говорим за френската полиция. „Джибути“, естествено, е вън от играта, защото този прекрасен кораб принадлежи на шейха. В Амстердам човек може да се крие успешно, стига да има пари и да знае езика. Като му дойде времето, Мигел ще се свърже с агент на някой от съперниците на шейха, за да пласира стоката и след това да офейка.
Мигел е голям хитрец. Знае точно колко истина да вметне, за да звучат лъжите му убедително. Току-виж успял да убеди полицаите, че не е знаел за скрития в пурите наркотик. У него са и документите на Фигел, и бележникът на Ахмад, така че ще може да предостави на полицаите дълъг списък от извънредно интересни имена и адреси, за което те, разбира се, ще му бъдат благодарни. Ще им разкаже надълго и нашироко някаква история, като добре внимава да не спомене корабчето, Евелин или мен. Пансионът му не е далеч, така че сигурно е чул експлозията и е отишъл да види какво е станало. Ще реши, че съм загинал и че той е виновен за смъртта ми. И дума няма да обели за мен, защото е хитър мошеник. Това, че Евелин го е изненадала, когато се е върнал на „Абел“ 53 само за да вземе пури, каквито не пуши, и че Евелин спомена това пред мен, е просто лош късмет за него. Може и да успее да се отдаде на самотен риболов в залива Сейнт Джордж или край Неапол. Само да не пипа скъпоценностите на попрезрелите си изгори и склонното му към погрешни стъпки сърце да не го подведе.
Някъде пред мен над смълчаната улица се извисяват гласове. Двама пияни се препират с шофьор на такси под улична лампа. Когато се приближавам с отмерена крачка, чувам, че моторът работи. Давам знак на шофьора и се качвам в колата. Потегляме и оставяме двамата пияници на бордюра, които продължават да сипят гръмки псувни, но без особено въодушевление. Докато завиваме, шофьорът казва:
— Добре де, напили се… И аз обичам да се почерпя, когато не съм на работа. Ама не понасям да ме ругаят. Кой номер казахте?
Повтарям номера и той ме откарва у дома.
Срещата при дигата
Отключвам познатата кафява врата, отивам до телефона на стената в студеното преддверие и прелиствам оръфания указател. Както и очаквах, „Нивас лимитид“ я има. Значи не е трудно да бъдат намерени, ако на човек не му се мърда от къщи, налегнат от тежък махмурлук. Драсвам номера на стената, която и бездруго вече цялата е покрита с телефонни номера и неразбираеми драсканици от съквартирантите ми.
Следващото, което трябва да направя обаче, не е толкова лесно. Преди близо две години един тукашен лекар ми писа като на автор на доклада „О. О. О.“ с молба за повече подробности, тъй като специализирал лечение на наркомани. Писмото беше много учтиво, но аз така и не му отговорих и сега не си спомням името на лекаря. Отварям указателя и проследявам дългия списък с лекари. Накрая успявам да разпозная името му сред невролозите. Записвам и него на стената и се качвам горе. Стъпвам на пръсти, защото парцаливият килим по стълбището е съвсем протрит и не ми се иска да будя старата хазяйка. Имам име на тих, улегнал наемател.
Запалвам лампата в стаята. Двата прозореца са към улицата, но дългите пердета от тъмнозелен шевиот са спуснати. Стаята е студена и унила и бързам да отида до тумбестата камина, отварям вратичката на отдушника и енергично разтърсвам скарата. Накрая падат няколко живи въглена. Заставам отпред, с гръб към дървената полица, боядисана като мрамор на пръски.
С ръце в джобовете на шлифера оглеждам критично евтиното боядисано бюро и креслото зад него с прокъсаната тапицерия. Все се канех да го дам на поправка, така и не успях. Непорочна тясна кушетка под дъската, която заковах на стената, та да има къде да си слагам будилника и транзисторчето. Желязна поставка с газовия котлон, на който си варя чай и кафе. Взета от разпродажба библиотека, пълна с книги, купувани една по една, без да успея да извлека особена полза от някоя. Прекалено широк гардероб, наследство на хазяйката ми от покойната й братовчедка. Или от леля й?