Выбрать главу

Непрекъснато призоваваното минало изпълваше стаята с неповторима интимност. Сега, когато връзките назад са прекъснати, помещението е пусто и безсмислено. Внезапно потръпвам. Изглежда съм настинал на онова корабче. Като се постопли, ще се съблека, ще наметна хавлията и дълго ще стоя под горещия душ в малката баня на стълбищната площадка. После ще наглася будилника за един без петнайсет и ще си легна. Седем часа дълбок сън.

Стоя дълго под горещия душ, после се наспивам — седем часа без прекъсване и без сънища. Само че когато будилникът ме събужда, усещам тъпа болка в главата, а и цялото ми тяло е толкова сковано и така ме боли, че не съм сигурен дали ще мога да се вдигна. След няколко безуспешни опита все пак накрая успявам, пускам транзистора и изваждам кутията с лекарства от гардероба. Гол-голеничък придърпвам стола си до камината, която вече бумти. Мажа ожулванията и натъртванията по цялото си тяло под съпровода на новините. Когато започва криминалната хроника, спирам и се заслушвам. След малко съобщават:

Тази сутрин полицаи откриха голямо количество незаконно притежавани наркотици у аржентинеца М. Ф., отседнал в пансион в пристанищния квартал. Наркотиците са били укрити в четири кутии, всяка съдържаща по петдесет хавански пури, опаковани поотделно в метални туби. Вероятно наркотиците са доставени от верига контрабандисти и са предназначени за Близкия изток. В момента М. Ф. е задържан в полицията за разпит.

Следва цял поменик от дребни престъпления и кражби и аз се съсредоточавам върху насинените си ребра. Като че ли не са пострадали сериозно. Издръжлив човек съм. Капитан Уеда го каза, а той знаеше какво говори. Но усещанията ми са вяли и объркани. До някое време обаче. Изведнъж наострям уши. Говорителят изброява местни злополуки и инциденти с обичайния си приветлив глас. Вестта, която очаквам, е немногословна, но съдържателна:

Няколко часа преди разсъмване на плаващ дом, закотвен в края на Нювеаарт, избухнал пожар. Последвала силна експлозия и въпреки че пожарникарите пристигнали почти незабавно на местопроизшествието, не успели да потушат огнената стихия и корабчето изгоряло напълно. Смята се, че по време на инцидента на борда не е имало хора, но разследването продължава. Корабчето е регистрирано на името на доктор Арман Клауснер от Египет с неизвестен понастоящем адрес.

Говорителят повтаря бавно и отчетливо името, след което приканва д-р Клауснер да се свърже при първа възможност с известна застрахователна агенция.

Изправям се с въздишка на задоволство и изключвам транзистора.

Бързо се обличам и слизам долу. Хазяйката е на телефона, потънала в разговор с месарницата. Най-сетне затваря и ме уведомява, че за обяд ще има крехки свински пържоли. След като се потътря към кухнята, аз набирам номера на „Нивас лимитид“ и учтиво моля момчето, което вдига, да повика господин Винтер от стаята му в сутерена. След минута-две чувам гласа на Бърт. Пита сериозно кой го търси.

— Хендрикс — казвам. — Имам среща с Евелин при дигата в два без петнайсет. Бихте ли й предали, че заради непредвидени обстоятелства няма да успея да дойда? Ще я намерите при дигата, пред паметника на жертвите от войната. В два без петнайсет. Нали ще бъдете така добър да й предадете, че много съжалявам и й желая успех. Не, няма да заминава. Да, добре е. Просто си даде сметка, че в крайна сметка Фигел е само един мръсник, и сега е малко изнервена. Накарайте я да се обади на доктор… — казвам името на невролога, записано на стената. Евелин ще се сети. По-нататък може и да каже всичко на Бърт. Да речем, след две-три години. — Моля? А, запознахме се в „Клод“. Името ми е Хендрикс. Да, два без петнайсет. Ако не дойде до два, моля ви, обадете ми се — казвам му телефонния си номер и затварям.

После набирам номера в службата си. С настоящето приключих, от бъдещето се отказах, но рутината на живота продължава. Казвам на дежурния, че съм се събудил с тежка простуда, но ще се опитам да отида по-късно следобед.

Връщам се в стаята, лягам в леглото, както съм с дрехите, и много бавно обръщам ухо към радиото. Предават чудесен концерт и се заслушвам със съвършено пусто съзнание. В два и петнайсет изпълнението свършва. Изключвам транзистора. Бърт не се обади, с това свършва и моето изпълнение.

Ставам, напълвам чайника от чешмата на мивката и го слагам на газовия котлон. Докато чакам водата да кипне, се взирам начумерено в маслената картина на стената над котлона. Ужасен натюрморт — ваза с крещящо ярки цветя, при това нарисувана без всякаква перспектива. Мразя тази картина, но така и не събрах кураж да кажа на хазяйката да я махне, защото и тя като огромния гардероб е наследство от покойната й братовчедка. Или леля. Казвам си, че първо ще си направя чаша силен чай, после ще си препека няколко филийки.