Моли нямаше благороден произход. Всъщност тя бе една обикновена салонна камериерка, когато преди повече от тридесет години двамата с Джейсън се влюбиха един в друг. И макар че той бе готов да преглътне поредния скандал — един благородник да се ожени за жена от простолюдието, — тя не желаеше да му позволи подобна лудост.
Маркизът на Хавърстон въздъхна, като си помисли за това. Беше стигнал до тъжното заключение, че тя никога няма да му даде отговора, който толкова силно искаше да чуе от нея. Това, разбира се, не означаваше, че бе изгубил надежда и се е отказал някой ден да я спечели.
Следващите думи на Ейми го върнаха към разговора.
— Нашите близнаци са започнали да се държат доста странно. Когато Стюарт иска да привлече вниманието на Уорън, аз все едно преставам да съществувам за него и той въобще не ме забелязва. А когато иска аз да му обърна внимание, Уорън престава да съществува за него. Глори прави същото нещо.
— Поне го правят едновременно — заяви Уорън, който най-после влезе в стаята, протегна ръце да вземе Стюарт и подаде Глориана на Ейми.
— Смятах да попитам чичо Джеймс и леля Джорджи дали имат същия проблем със своите близнаци — въздъхна Ейми.
— Той вече свикна ли с тях? — обърна се Джейсън към Антъни, тъй като Антъни бе по-близък с Джеймс и го виждаше много по-често. Самият Джейсън рядко ходеше в столицата.
— Разбира се — увери семейството Антъни.
Обаче всички все още помнеха реакцията му, когато Ейми бе родила близнаци и той бе попитал съпругата си Джорджина, която бе сестра на Уорън, откъде са дошли. „Мили Боже, Джорджи, трябваше да ме предупредиш, че през поколение в семейството ти се раждат близнаци. Ние няма да имаме близнаци, чу ли!“
По онова време Джорджина също бе бременна и бе дала живот тъкмо на близнаци — две момчета.
„Да, семейство Малори по Коледа представляваше прекрасна гледка“, помисли си Джейсън. Само едно нещо липсваше в живота му, за да бъде съвършен.
2.
Като икономка Моли обикновено не присъстваше, когато семейство Малори се хранеше, но днес надзираваше новата прислужница, която сервираше за първи път. Вследствие на дълги години практика тя винаги успяваше да не гледа към красивото лице на Джейсън, който седеше начело на масата. Не че се боеше да не издаде чувствата си, ако някой я видеше да го гледа, макар подобна възможност навярно да съществуваше. Понякога тя просто не бе способна да прикрива емоциите си, а що се отнасяше до Джейсън Малори, чувствата й бяха в изобилие.
Не, тя не се тревожеше, че ще се издаде. Причината за безпокойството й бе фактът, че напоследък, когато я гледа, той разкриваше твърде много, и изглежда никак не се притесняваше, че някой може да забележи. А сега, когато къщата бе пълна с членове на семейството му винаги може да се намери някой, който да се досети.
Моли бе започнала да подозира, че той го прави нарочно с тайната надежда, че ще ги разкрият. Не че това щеше да промени решението й, ала Джейсън може би вярваше, че по този начин ще я накара да се съгласи да се омъжи за него.
Разбира се, това бе немислимо и тя смяташе да му го каже, ако не се върнеше към обичайното си равнодушно държание, когато наоколо имаше други хора. Винаги са били толкова внимателни, никога не бяха издавали дори с поглед, дума или постъпка какво означаваха един за друг, поне когато не бяха сами. Докато синът им узна истината, единственият друг човек, който ги бе заварил в момент на интимност, бе Ейми, племенницата на Джейсън. Тя ги бе сварила да се целуват. И това нямаше да се случи, ако тогава Джейсън не бе твърде объркан.
Да пазят връзката си в тайна винаги е било изключително важно за нея. Тя не бе от благородно потекло и обичаше Джейсън твърде много, за да му причини неудобство. Ниското й обществено положение бе причината да убеди Джейсън, че Дерек не бива да знае, че тя е негова майка, макар че той не бе искал да го пази в тайна от сина си. Разбира се, по онова време на Джейсън и през ум не му минаваше да се ожени за нея. Ала той бе много млад и като всички останали мъже от неговата класа се придържаше към общоприетото правило, че един лорд не бива да се жени за своя любовница от простолюдието.
Вместо това той се ожени за дъщеря на граф, за да имат майка Дерек и племенницата му Реджи. Обаче решението му се оказа катастрофално, защото съпругата му Франсис бе всичко друго, но не й майка. Бледа и болезнено слаба жена, Франсис никога не бе искала да се омъжва за Джейсън, но бе принудена от баща си. Тя не понасяше докосванията на съпруга си и бракът им никога не бе консумиран. През по-голямата част от времето Франсис живееше разделено от Джейсън и накрая поиска развод, като заплаши, че ако не я освободи от брачната клетва, ще разкрие за връзката му с Моли.