Не знаех дали Кай ми предаде тези думи мислено, или аз самата си ги припомних, или пък дядо беше някъде там в тази почти нощ, почти сутрин, оставяйки стиховете да се носят по вятъра, стихове, които имаха криле — като ангелите.
Заобиколих отстрани платформата, краката ми направо летяха по цимента.
Кай видя какво правя и се завъртя, рязко движение, което му спечели секунда свобода, преди техните ръце да се стоварят отново върху него.
Секундата беше достатъчна.
За този единствен миг Кай се наведе над ръба на осветената платформа и аз видях това, което имах нужда да видя. Видях очите му, пълни с живот и огън, и знаех, че той няма да спре да се бори. Дори това да беше само някаква тиха борба, вътре в него, която понякога човек не можеше да открие. И аз също нямаше да спра.
Виковете на Служителите и звукът от спиращия влак щяха да заглушат думите ми. Кай нямаше да може да чуе нищо.
Затова посред целия този шум просто посочих с ръка към небето. Надявах се, че ще разбере какво имам предвид, защото исках да му кажа толкова много неща: сърцето ми винаги щеше да бъде с него. Нямаше да си отида кротко в тъмнината.
Щях да открия начин да се рея във въздуха като ангелите в старите истории и щях да го намеря.
Знаех, че е разбрал, докато гледаше право към мен, дълбоко в очите ми. Устните му се помръднаха леко, но въпреки това чувах ясно какво казва: думите от стихотворение, което само двама души на света знаеха. От очите ми бликнаха сълзи, но ги изтрих незабавно. Защото ако имаше момент в живота ми, в който исках да виждам ясно, беше точно този.
Офицерът стигна първи до мен, сграбчи ме за ръката и ме дръпна назад.
— Оставете я — каза баща ми. Нямах представа, че той може да тича толкова бързо. — Не е направила нищо.
Майка ми и Брам приближиха тичешком през тревата към нас. Ксандър и семейството му идваха след тях.
— Нарушава обществения ред — каза сърдито Офицерът.
— Разбира се, че ще го направи — реагира остро баща ми. — Отвеждат приятеля й от детство в ранните часове на деня, докато майка му пищи. Какво става тук?
Гласът на баща ми звучеше високо, дръзко, задавайки този въпрос, и аз погледнах бързо към мама, за да видя как се чувства от поведението му. Тя изглеждаше горда, че това е нейният мъж.
За моя изненада бащата на Ксандър също се обади:
— Къде отвеждат момчето?
Облечен в бяло палто Служител пое контрол над събитията и заговори високо, така че да го чуят всички събрали се хора от квартала. Думите му бяха резки и добре премерени:
— Съжалявам, че нарушихме спокойствието ви. Този млад мъж получи ново работно назначение и ние имаме задължението да го придружим дотам. Тъй като назначението е извън територията на провинция Ория, майка му се развълнува прекалено и се разстрои.
Но защо бяха тук Офицерите? Всички тези Служители? Защо белезници?
Обяснението на Служителя звучеше напълно нелогично, но след кратка пауза всички кимнаха и го приеха. Освен Ксандър. Той отвори уста, за да каже нещо, но после ме погледна и се отказа.
Целият адреналин, който беше нахлул в мен, докато се опитвах да стигна до Кай, ме напусна и осъзнах нещо ужасяващо. Където и да отиваше Кай, причината бях аз. Заради моето разпределение или заради целувката ми. И в двата случая аз бях виновна.
— Лъжи — каза Патрик Маркъм. Всички се обърнаха към него. Макар да беше облечен в пижама, с изпито и отслабнало лице от всичко, което беше преживял, все пак излъчваше кротко достойнство — нещо, което никой не можеше да му отнеме. Бях го виждала само в един друг човек. Въпреки че Патрик и Кай не бяха роднини по кръв, и двамата притежаваха един и същи вид сила. — Служителите казаха на Кай и на другите работници — докато говореше, гледаше към мен, — че ще получат нова работа. По-хубава. Но всъщност ги пращат във Външните провинции да воюват.
Зави ми се свят, сякаш някой ме беше ударил по главата, и мама протегна ръка, за да ме подкрепи.
Патрик продължи:
— Войната с Врага не се развива добре. Имат нужда от още хора, от още войници. Всички местни хора са мъртви. Всички. — Направи пауза, а после заговори, сякаш на себе си. — Трябваше да се сетя, че ще отведат първо Отклоненията. Трябваше да знам, че Кай ще бъде в списъка им… Но си мислех, че след като преживяхме толкова много… — потрепери му гласът.