— Освен това можем да гарантираме и високо качество на живота на гражданите до самия им край. Знаеш ли колко нещастни хора в колко нещастни общества от всички периоди на човечеството биха дали всичко за такова нещо? И методът да се регулира този процес…
— Е отрова.
— Отровата — каза тя решително е изключително хуманно средство. Малки дози в любимите храни на пациента.
— Значи ядем, за да умрем.
Тя пренебрегна иронията ми.
— Всички ядат, за да умрат, независимо какво правим в този конкретен случай. Твоят проблем е, че не зачиташ системата и това, което тя ти предлага, дори и сега.
Думите й почти ме разсмяха. Служителката забеляза извивката на устните ми и се впусна да изрежда примери за всички случаи, в които бях нарушила правилата на Обществото през последните два месеца — и дори не знаеше най-лошите от тях, — но не можеше да цитира нито един пример от всички изминали преди това години. Ако можеше да проследи спомените ми, щеше да види, че съм чиста и невинна като сняг. Че наистина исках да пасна на Обществото, че исках да бъда подбрана за съвършената двойка и да постъпвам по правилния начин. Че истински вярвах.
Че част от мен все още вярваше.
— Както и да е, беше време този малък експеримент да приключи — каза Служителката с леко съжаление. — Нямаме достатъчно свободни човешки ресурси, за да се занимаваме с него. А и положението е такова…
— Какъв експеримент?
— Този с теб и Кай.
— Вече знам за това — казах аз. — Знам, че сте му казали. Знам и че ме излъгахте първия път, когато говорихме и ми казахте, че това е било грешка. Кай всъщност е бил включен в Системата на Подбора.
— Не беше грешка — отвърна тя.
И усетих как отново пропадам надолу точно когато си мислех, че съм стигнала дъното.
— Ние решихме да включим Кай в Системата. Понякога го правим с Отклонения като него, за да съберем допълнително данни и да проследим евентуалните варианти, които могат да се получат. Обикновените граждани не знаят за това; няма и причина да знаят. А за теб е важно да разбереш, че ние контролирахме експеримента от самото начало.
— А фактът, че той бе подбран за мой Партньор…
— Да, това на практика беше невъзможно — съгласи се Служителката. — Разбираш защо бяхме толкова заинтригувани, нали? Защо ти позволихме да видиш снимката на Кай с надеждата, че ще събудим любопитството ти. Защо се постарахме да бъдете записани в една и съща група за летния отдих и после да бъдете подбрани в един екип. Защо следяхме как се развиват отношенията ви през цялото време.
Тя се усмихна.
— Беше толкова интересно, можехме да контролираме толкова много варианти на случващото се. Дори намалихме хранителните ти порции, за да видим дали това ще увеличи напрежението, дали ще те накара да се откажеш. Но ти не го направи. Разбира се, ние никога не проявяваме жестокост. Винаги ти осигурявахме достатъчно калории. И ти стана по-силна. Никога не се изкуши да вземеш зелената таблетка.
— Това какво общо има?
— Прави те още по-интересна — обясни ми жената. — Много, много интересен обект. Разбира се, в крайна сметка действията ти бяха предсказуеми, но въпреки това беше доста любопитно да те наблюдаваме. Беше интересно да се проследи как ситуацията се разви до предвидения финал — тя въздъхна; искрена, тъжна въздишка. — Смятах да напиша статия за случая, естествено, достъпна само за определена група Служители. Вашата ситуация щеше да бъде уникално доказателство за валидността на Системата на Подбора. Затова не исках да забравиш какво се случи онази сутрин на спирката на влака. Целият ми труд щеше да отиде на вятъра. Сега поне виждам, че ти направи своя последен избор, въпреки че знаеше за всички събития.
Гневът, които ме изпълваше, беше толкова огромен и силен, ме не можех да мисля, нито да говоря. Беше интересно да се проследи как ситуацията се разви до предвидения финал.
Всичко е било планирано от самото начало. Всичко.
— За съжаление Обществото има нужда от мен другаде — служителката докосна с ръка контролния апарат в скута си. — Просто вече не разполагаме с време, за да следим развитието на ситуацията, така че случаят трябва да бъде закрит.
— Защо ми казвате всичко това? — попитах аз. — Защо искате да знам всички тези подробности?
Тя изглеждаше изненадана.
— Защото ни е грижа за теб, Касия. Както ни е грижа за всички наши граждани. Като обект на експеримент, имаш правото да знаеш какво се е случило. Имаш правото да направиш избора, който знаем, че ще направиш, вместо да чакаш и да се терзаеш в неведение.