Знаеше, че ще се опитам да намеря Кай. И ми помагаше. Въпреки всичко Ксандър не се отказваше от мен. Осъзнах, че докато тичах по улицата след Кай, никога не си бях задала въпроса дали Ксандър не беше предизвикал по някакъв начин тези събития. Знаех, че не е. Че не би могъл. Той все още вярваше в мен. Това беше дилемата на затворника. Тази опасна игра, която бях играла с Кай и отново с Ксандър. Но това, което аз знаех, а Служителите не подозираха, беше, че всеки от нас бе направил всичко възможно да запази другите в безопасност.
— О, Ксандър! Откъде ги взе?
— Пазят допълнителни количества в Медицинския център. Тези бяха определени за бракуване. Срокът им изтича, но мисля, че са годни поне няколко месеца след това.
— Служителите все пак ще разберат, че липсват.
Той сви рамене.
— Ще разберат. Но аз ще бъда внимателен, а и ти също. Съжалявам, че не мога да ти донеса истинска храна.
— Не мога да повярвам, че правиш всичко това заради мен.
Ксандър преглътна тежко.
— Не само заради теб. Заради всички нас.
Вече разбирах. Ако можехме да променим поне едно нещо, може би… може би след време щяхме да можем да избираме всичко. Сами.
— Благодаря ти — мислех как сега може и наистина да имам шанс да намеря Кай — с неговия компас и с таблетките на Ксандър — и осъзнах, че някак, по толкова различни начини всъщност именно старият ми приятел беше направил възможно да обичам Кай. — Кай ми каза, че може би ти ще ме научиш как да използвам артефакта му. Сега разбирам защо. Разпозна ли го в онзи ден, когато ти го дадох да го скриеш?
— Стори ми се, че е той. Но беше минало много време, а и спазих обещанието си. Не го отворих.
— Но знаеш как да го използваш.
— Досетих се за основните му принципи на действие, след като го видях. Преди време питах и Кай за някои неща.
— Може би с него ще мога да го намеря.
— Дори да знаех, защо да ти показвам? — Ксандър не можеше вече да се сдържа; огорчението и гневът му се смесиха с болката. — За да си тръгнеш и да бъдеш щастлива с Кай? А какво ще стане с мен? Какво ще остане за мен?
— Не говори така — примолих му се аз. — Ти ми даде сините таблетки, за да мога да го намеря, нали? Ако замина и успеем да променим нещата, може би и ти ще можеш да избереш друго момиче за себе си.
— Вече съм избрал — отвърна той и ме погледна.
Не знаех какво да му отговоря.
— Значи трябва да пожелая да настъпи краят на света, който познавам? — попита Ксандър. В гласа му отново се появи познатият ми смях.
— Не краят на света. Началото на друг, нов и по-добър — казах аз и се уплаших от думите си. Това ли наистина трябваше да си пожелаем да стане? — Свят, в който можем да върнем Кай.
— Кай — повтори Ксандър с тъга. — Понякога ми се струва, че всичко, което съм направил, е било да ти помогна да бъдеш с него.
Не знаех какво да му отговоря, как да му кажа, че греши, как аз бях сгрешила само преди няколко минути, когато си помислих същото. Защото, да, Ксандър беше помагал на мен и на Кай много, много пъти. Но как можех да му обясня, че той, моят най-добър приятел, е една от големите причини да копнея за този нов свят? Че той е важен за мен? Че го обичам?
— Мога да те науча — каза Ксандър най-накрая. — Ще ти изпратя някои указания в съобщение по портала.
— Но така всеки ще може да ги прочете!
— Ще ги направя да звучат като любовно писмо. Все пак ние все още сме Партньори. И сме много добри в това да се преструваме. — После прошепна: — Касия… — Ако можехме да избираме, някога щеше ли да избереш мен?
Изненадах се, че ме пита. И тогава осъзнах — той не знаеше, че в един момент бях избрала именно него. Когато за пръв път видях лицето му на екрана и после лицето на Кай, пожелах сигурното, познатото, това, което бях очаквала цял живот. Пожелах добротата, приятелството, красотата. Пожелах Ксандър.
— Разбира се — казах аз.
Спогледахме се и изведнъж се разсмяхме. И после вече не можехме да спрем. Смяхме се толкова силно, че на очите ни се появиха сълзи и потекоха по лицата ни. После Ксандър се отдръпна от мен и се приведе напред, за да си поеме въздух.
— Накрая може пак да бъдем заедно — каза той. — След всичко това.
— Може — съгласих се аз.
— Тогава защо трябва да го правиш?