Направих му гримаса, но страните ми все още пареха и руменееха от вълнение, когато малко по-късно някой ме потупа по рамото. Обърнах се.
Зад мен стоеше Служителка.
— Касия Рейес? — попита тя.
— Да — отвърнах, хвърляйки поглед към Ксандър. Той се беше замислил върху своя ход и не виждаше какво се случва.
— Би ли могла да дойдеш навън за малко? Няма да отнеме много време и няма за какво да се притесняваш. Процедурен въпрос.
Дали Служителката знаеше какво стана, когато опитах да изгледам микрокартата си?
— Разбира се — отвърнах аз, защото не съществуваше друг възможен отговор, когато Служител поиска нещо от теб. Погледнах отново към приятелите си. Бяха съсредоточени в играта пред тях и в играчите, които движеха фигурите. Никой не забеляза, че излизам. Дори Ксандър. Тълпата ме погълна, докато следвах бялата униформа на Служителката извън залата.
— Първо, нека те успокоя, че няма за какво да се тревожиш — каза Служителката с усмивка. Гласът й звучеше мило.
Поведе ме към малката градинка пред Центъра. Макар фактът, че бях тук със Служител, да ме караше да се чувствам леко нервна, след претъпканата зала свежият въздух ми дойде добре.
Минахме по идеално подрязаната трева към метална пейка, поставена точно под улична лампа. Наоколо нямаше никакви други хора.
— Не е нужно да ми казваш какво е станало — каза Служителката. — Аз знам. Лицето на микрокартата не беше правилното, нали?
Наистина беше мила: не ме накара да изговоря сама думите. Кимнах.
— Сигурно много си се притеснила. Каза ли на някого какво се е случило?
— Не — отвърнах аз. Тя посочи с ръка да седна на пейката и се настани до мен.
— Чудесно. Нека разсея тревогата ти — погледна ме право в очите. — Касия, абсолютно нищо не се е променило. Ксандър Кароу все още е подбран за твой Партньор.
— Благодаря ви — казах аз и бях наистина толкова благодарна, че един път не ми се стори достатъчен. — Благодаря ви.
Притеснението ми започна да изчезва и най-накрая можех да се отпусна. Въздъхнах тежко и тя се засмя.
— Може ли да те поздравя за твоя Подбор? Доста разбунихте духовете. Цялата провинция говори само за това. Може би дори цялото Общество. Подобно нещо не се е случвало от много години. — Направи кратка пауза, а после продължи. — Предполагам, че не носиш микрокартата си със себе си.
— Всъщност нося я. — Извадих я от джоба си. — Бях нервна… Не исках някой друг да види…
Тя протегна ръката си и аз пуснах микрокартата в дланта й.
— Отлично. Ще се погрижа за това — постави я в малкото си куфарче. Хвърлих поглед към нейния метален цилиндър и забелязах, че е по-голям от стандартните. Тя улови погледа ми. — Служителите с по-висок ранг носят допълнителен материал. За спешни случаи. — Аз кимнах и жената продължи. — Но това не влиза в твоето ниво на компетентност. Сега, това е за теб. — Извади друга микрокарта от страничен джоб на куфарчето си. — Лично съм я проверила. Всичко е наред.
— Благодаря ви.
След като пъхнах новата микрокарта в джоба си, никоя от нас не каза нищо известно време. Отначало се загледах в тревата, в металните пейки и в малкия циментов фонтан в центъра на зелената градинка, който изхвърляше сребристи струи вода на всеки няколко секунди. После вдигнах поглед към жената до мен, като се опитах да различа знаците върху джоба на ризата й. Знаех, че е Служител, заради бялата униформа, която носеше, но не бях сигурна точно от кое министерство на Обществото беше.
— Аз съм от Министерството на Подбора, от отдела, отговарящ за неизправности с информацията — каза Служителката, забелязвайки погледа ми. — За щастие нямаме много работа. Тъй като Подборът е много важен за нашето Общество, той е изключително строго контролиран.
Думите й ми напомниха за един параграф от официалните материали за Подбора:
Подборът има две основни цели: да осигури възможно най-здрави бъдещи граждани за нашето Общество и да предостави най-добри възможности на гражданите за изживяване на пълноценен семеен живот. За Обществото е от изключителна важност Подборът да бъде възможно най-добър.
— Никога досега не бях чувала за такава грешка.
— Страхувам се, че се е случвало и друг път. Не често, разбира се. — Замълча за момент, а после зададе въпроса, който не исках да чувам: — Познаваш ли другото момче, което видя?