Водещата каза:
— Може да седнете — звучеше доволна, че сме толкова щастливи; разбира се, че трябваше да сме щастливи. В края на краищата ние наистина бяхме идеалните партньори един за друг.
Когато тя ми донесе сребристата кутия, я поех много внимателно. Но вече знаех какво има вътре. Не само че с Ксандър ходехме в една и съща гимназия, ние живеехме на една и съща улица и бяхме най-добри приятели, откакто се помнех. Нямах нужда микрокартата да ми показва негови снимки като дете, защото вече имах достатъчно от тях. Нямах нужда да помня наизуст списъка с нещата, които харесва, защото вече ги знаех. Любим цвят: зелен. Любимо занимание: плуването. Любима дейност от миналото: игрите.
— Поздравления, Касия — прошепна ми татко; изглеждаше облекчен. Мама не каза нищо, но се наведе към мен и ме прегърна силно с радостно изражение на лицето. Зад нея видях как друго момиче се изправи, вперило очи в екрана.
Мъжът до татко прошепна:
— Какъв късмет за семейството ви. Няма да ви се наложи да поверите бъдещето й в ръцете на някого, за когото не знаете нищо.
Изненадах се от нотката на тъга, която прозвуча в гласа му. Коментарът беше на ръба на гражданското неподчинение. Дъщеря му, нервното момиче с розовата рокля, също го чу; явно се почувства неудобно, защото се размърда притеснено на стола си. Не я познавах. Сигурно ходеше в някое от другите училища в нашия град.
Опитах се да хвърля още един поглед към Ксандър, но имаше прекалено много хора помежду ни и не успях да го видя. Други момичета се изправяха от местата си, за да чуят името на своя партньор. Екранът светваше за всяко от тях. Не остана черен втори път. Аз бях единствената.
Преди да си тръгнем, водещата на церемонията помоли мен и Ксандър да останем заедно със семействата си и да поговорим.
— Това е необичайна ситуация — каза тя, но се поправи веднага. — Не необичайна. Извинете ме. Просто доста рядка — усмихна се и на двама ни. — Тъй като вече се познавате, нещата ще се развият различно за вас. Вие знаете голяма част от първоначалната информация един за друг — посочи към сребристите кутии. — Вътре ще откриете няколко нови указания за предстоящото ухажване, включени в микрокартите ви, така че трябва да се запознаете с тях, когато имате възможност.
— Ще ги прочетем тази вечер — обеща искрено Ксандър.
Опитах се да не го погледна иронично, защото прозвуча по същия начин, както когато учителят в училище му даваше задача за четене. Щеше да прочете и наизусти новите указания, както беше направил с всички официални материали за Подбора. И тогава се изчервих, защото си спомних един параграф от тези материали:
Ако решите да приемете партньора, подбран за вас, брачният договор влиза в сила, след като навършите двайсет и една години. Проучванията показват, че плодовитостта и на мъжа, и на жената стига своята връхна точка около двайсет и четвъртата година. Системата на Подбора е създадена, за да позволи на двойката да има деца приблизително в този период и по този начин да се осигури най-голям шанс за здраво потомство.
Ксандър и аз щяхме да се обвържем с Брачен договор. Щяхме да имаме деца.
Нямаше да ми се наложи да прекарам следващите години, опитвайки се да науча всичко за него, защото вече го знаех. Познавах го добре, почти както познавах себе си.
Лекото чувство на разочарование, което прониза сърцето ми, ме изненада. Връстниците ми щяха да прекарат следващите няколко дни, ахкайки над снимките на подбраните за тях партньори, да ги обсъждат по време на обяда в училище, тръпнейки в очакване да научат още и още информация. Тази загадка не съществуваше за мен и за Ксандър. Нямаше да се чудя какво харесва, нито да мечтая за първата ни среща.
Но тогава Ксандър ме погледна и попита:
— За какво си мислиш?
А аз отговорих:
— Че сме големи късметлии.
И наистина го мислех. Все още имаше много неща, които да откриваме един за друг. Досега познавах Ксандър само като приятел. Сега беше моят Партньор.
Водещата ме поправи веднага:
— Не е късмет, Касия. Няма такова нещо като късмет в Обществото.
Кимнах. Разбира се. Трябваше да се сетя, че не е уместно да използвам такъв архаичен, неточен термин. Сега имаше само вероятности. Как е възможно нещо да се случи, а не как е невъзможно.