— Разбира се — каза тя и аз я последвах в спалнята им.
Рамката с парченцето плат беше поставена на малка лавица в шкафа, който мама споделяше с татко, заедно с двете им сребристи кутии, в които някога бяха стояли микрокартите им и пръстените за техния Брачен договор. Пръстените бяха чисто церемониални, разбира се — не им беше позволено да ги задържат, а микрокартите също трябваше да се върнат на Служителите. Така че в момента кутиите на родителите ми бяха празни.
Взех рамката с парчето от роклята й и я задържах в ръката си. Роклята на мама е била синя и благодарение на консервиращите техники коприната беше все така ярка и красива, както е била преди години.
Облегнах я заедно с моята на рамката на прозореца. Една до друга, двете създаваха впечатление за онези рисувани цветни прозорци. Светлината зад тях ги осветяваше и за миг си представих как гледам през цветовете и виждам един по-красив и по-различен свят.
Мама разбра.
— Да — каза тя. — Рисуваните прозорци сигурно са изглеждали така.
Исках да й кажа всичко, но не можех. Не и сега. Бях прекалено уязвима. Бях уловена в капан от стъкло, който исках да счупя и да си поема дълбоко дъх, но се страхувах, че ще боли.
Мама ме прегърна.
— Ще ми кажеш ли какво те притеснява? — попита ме тя внимателно. — Нещо с твоя Подбор ли е?
Взех моята рамка от прозореца, така че там остана само тази на мама. Нямах си доверие какво щях да кажа, ако проговорех, затова само поклатих глава. Как можех да обясня на майка ми, която беше част от съвършена двойка, какво се случваше с мен?
Всички рискове, които бях поела? Как можех да й обясня, че съм готова да го направя отново? Как да й кажа, че мразя системата, създала нейния живот, нейната любов, нейното семейство? Системата, създала мен?
Вместо това попитах:
— Откъде знаеш?
Тя се пресегна да вземе своята стъклена рамка и също я свали.
— Първо виждах, че се влюбваш все по-силно и по-силно, но не се притеснявах, защото знаех, че подбраният ти Партньор е идеален за теб. Ксандър е чудесен. И щеше да останеш в Ория, близо до нас, тъй като семействата и на двама ви живеят тук. Като майка не можех да си представя по-съвършен сценарий за живота ти.
Спря за малко, без да откъсва поглед от мен.
— И след това бях толкова заета с работа. Докато един ден не осъзнах, че греша. Ти не мислеше за Ксандър.
Не го казвай, умолявах я с поглед. Не казвай, че знаеш, че съм влюбена в друг. Моля те.
— Касия — каза тя и любовта, която струеше от очите й, беше толкова чиста и истинска, че правеше думите й още по-болезнени, защото знаех, че ми мисли само доброто. — Аз се омъжих за прекрасен човек. Имам две красиви деца и обичам работата си. Животът ми е добър. — Загледа се в парчето коприна в ръцете си. — Знаеш ли какво ще стане, ако счупя това стъкло?
Кимнах.
— Тъканта ще се разпадне. Ще бъде унищожена.
— Да — каза тя и после продължи, сякаш вече говореше само на себе си. — Ще бъде унищожена. Всичко ще бъде унищожено. — После постави ръка на рамото ми. — Спомняш ли си какво казах в деня, когато отсякоха дърветата?
Разбира се, че помнех.
— Да. Че е предупреждение за теб.
Тя се изчерви.
— Не беше вярно. Толкова се разтревожих, че не реагирах разумно. Разбира се, че не беше предупреждение за мен. Нито за някого другиго. Дърветата просто трябваше да бъдат отсечени.
Чувах в гласа й колко много искаше да вярва в това, което казва, как почти си вярваше. Искаше ми се да разбера още, но не желаех и да я притискам, затова я попитах внимателно:
— Защо беше толкова важен докладът ти? С какво беше по-различен от всички други доклади, които си правила?
Мама въздъхна. Не ми отговори направо; вместо това каза:
— Не знам как се справят работниците в медицинските центрове, когато помагат на хора или израждат бебета. Много тежко е да знаеш, че нечий живот е в твоите ръце.
Незададеният ми въпрос увисна във въздуха: Какво искаш да кажеш? Тя млъкна за миг. Изглежда обмисляше дали да ми отговори и аз останах неподвижна, докато вземаше решението си. Мама повдигна стъклената рамка с парчето от роклята си и започна разсеяно да гали стъклото.
— Започнаха да пристигат доклади, че първо в Грандия, а после и в други провинции, са се появили странни растения и култури. В Грандия беше станало в Разсадника, в експериментално поле, което отдавна не е било обработвано. Другото поле беше във Фермерските земи, в една от изостаналите провинции. Правителството ме помоли да отида заедно с други двама колеги до тези полета и да проуча новопоявилите се култури. Искаха да знаят две неща. Имат ли културите хранително приложение? И дали производителите на тези култури замислят бунт?