Затаих дъх. Забранено е да се отглеждат култури за храна, освен ако Правителството специално не е изискало това. Те контролират храната, контролират и нас. Някои хора знаят как да отглеждат храна, някои знаят как да я прибират от земята, някои — как да я обработват, а други как да я сготвят. Но никой не е наясно с целия процес. Ние никога не бихме могли да оцелеем сами.
— И тримата се съгласихме, че културите определено са годни за храна. Човекът от Разсадника беше отгледал цяло поле с Дантелата на кралица Ана. — Лицето на мама се промени внезапно, цялото грейна — О, Касия, беше толкова красиво! Бях виждала само стрък тук или там. Това беше, цяла нива, стръковете се люлееха от вятъра…
— Див морков — спомних си аз.
— Див морков — повтори мама с тъжен глас. — Вторият производител беше отгледал култура, която никога не бях виждала досега — с бели цветчета, дори по-красиви от тези на дивия морков. Калохортуси, така ми каза, че се наричали тези цветя. Името им означавало на някакъв древен език „красива трева“. Един от колегите ми обаче знаеше какво представляват. Луковицата им ставала за ядене. И двамата производители отрекоха да знаят, че растенията могат да се използват за храна; твърдяха, че са се интересували от тях само като цветя. Уверяваха ни, че са непознати за тях и са ги отгледали изцяло с научна цел заради красивите им цветове.
Гласът й, който беше станал тъжен и тих, след като беше споменала нивата с Детелината на кралица Ана, отново укрепна.
— Тримата спорехме по целия път обратно насам. Единият експерт беше убеден, че производителите казват истината. Другият смяташе, че лъжат. Те подадоха своите доклади, в които изложиха противоположното си мнение. Всички чакаха моя доклад. Помолих за едно последно пътуване, за да се убедя. В края на краищата тези хора щяха да бъдат Преселени или дори лишени от граждански статут въз основа на нашите доклади. Моят щеше да бъде решаващият.
Мама спря да глади стъклото и се загледа в синьото парче плат, като че ли на него имаше нещо написано, което можеше да прочете. Осъзнах, че за нея наистина беше така. Това синьо парче представляваше нощта, в която беше срещнала баща ми. Началото на техния живот. Тя можеше да прочете върху това синьо парченце коприна своя живот, живота, който обичаше.
— Знаех го през цялото време — прошепна тя. — Знаех го, когато видях страха в очите им. Още първия път, когато отидохме там. Те бяха наясно какво са направили. А и нещо, което каза мъжът, отгледал Детелината на кралица Ана, при второто ми посещение ме убеди още повече. Държеше се така, сякаш никога не беше виждал растението, преди да се появи в Разсадника, но той е израснал в селище, близко до моето, а аз знам, че то вирее там диво, сред природата. Но все още се колебаех. И после, когато се прибрах у дома и ви видях, си дадох сметка, че трябва да докладвам истината. Трябваше да изпълня дълга си към Обществото и да гарантирам щастието ни. Трябваше да защитя всички ни.
Произнесе „защитя“ по-нежно, по-тихо, като шумолене на коприна.
— Разбирам — казах аз и беше истина. И думите й имаха много по-голям ефект върху мен от всичко, казано от Служителите, защото я обичах и й се възхищавах.
Обратно в стаята си открих сребристата си кутия, паднала отстрани до чифт от зимните ми ботуши. Отворих я и извадих микрокартата с информацията за Ксандър и указанията за ухажване. Ако не беше станала тази тъпа грешка, ако просто бях видяла лицето му и всичко друго беше нормално, нищо от това нямаше да се случи. Нямаше да се влюбя в Кай и нямаше да ми бъде толкова трудно да направя онзи избор при сортирането. Всичко щеше да бъде наред.
Всичко все още можеше да бъде наред. Ако сортирането беше това, което подозирах, ако Кай получеше възможност за по-добър живот, щях ли да събера отново парчетата на живота си? Нямаше да бъде толкова трудно да оформя живота си около най-голямото парче. Подбора ми с Ксандър. Можех да го обичам. Аз го обичах. И именно защото го обичах, трябваше да му кажа за Кай. Нямах нищо против да крия от Обществото. Но не можех повече да крия от Ксандър. Дори да го наранях, трябваше да му кажа. Защото каквото и да се случеше, който и живот да изберях, той трябваше да бъде изграден върху истината.
От мисълта, че трябваше да кажа на Ксандър, ме болеше почти толкова, колкото от мисълта, че можех да загубя Кай. Стисках силно цилиндъра с таблетките си в дланта си. Мисли за нещо друго.