— Съгласен съм, сър.
— Ще имаш канцеларията, съседна на стаята на Шели — обясни Стърнууд. — Има хубава гледка и е що-годе добре мебелирана. На мис Пудчайлд съм разяснил подробно как да ти служи като стенограф.
— Благодаря ви, сър — казах аз, като се опитвах да не разбере колко съм изненадан от всичко това.
— Какво ще кажеш по трите проблема, които мис Шели повдигаше? — попита ме топ. — Как се оправи?
По пътя към банката имах време да обмисля как най-добре да отговоря на този неизбежен въпрос.
— Е, добре, сър, успях да я откажа от проблема с палтото от норки. Отне ми доста време, но я накарах да разбере, че ние няма да отстъпим. Бях доста рязък. Казах й, че това е данъчна измама и че може да бъде преследвана за нея. Това я уплаши.
— Добре свършено! Няма защо да крия и да не ти кажа, че ние се страхувахме да се борим по тоя начин с нея — каза Стърнууд, доста изненадан. — Тя има много експлозивен нрав. А какво стана по другите два пункта?
Повдигнах рамене.
— Съжалявам, сър, но тя е действала преди аз да пристигна. Мисля, че Ледбийтър не се е отнесъл правилно с нея. Тя е почувствала, че я подмятат и е показала независимост. Продала е къщата на Бърджис и е прехвърлила събирането на наемите на „Стайнбек и Хау“, като е повишила последните с петнадесет процента. Хау я уверил, че може да събере допълнителните пари без затруднение.
Стърнууд изглеждаше сякаш бе глътнал пчела.
— „Стайнбек и Хау“?! Но те са измамници! Хау е изпечен мошеник!
— Аз й казах същото, но тя ми отвърна да си гледам личната работа. Хау би могъл да извлече купища пари от нея. С ваше разрешение, сър, предлагам да използвам малкото влияние, което имам върху нея и да се опитам да я убедя да ме остави да се занимавам директно с Хау. Може би ще успея да му сложа юзда.
Очите на Стърнууд внезапно светнаха.
— Влияние? Какво имаш предвид? Какво влияние имаш ти върху нея?
Осъзнах с малко закъснение, че бях се доверил твърде много. Сега аз нямах работа с Моу Бърджис.
— Зная, че звучи малко прибързано, сър, но мис Шели даваше вид, че ще приеме моите съвети.
Той продължаваше да се вглежда в мен.
— Ние не искаме да сложим юзди на Хау, Чад. Ние искаме да се отървем от него. Мисля, че ще е по-добре сам да поговоря с мис Шели.
Почувствах се твърде зле. Ако той телефонираше на Вестъл за Хау и научеше, че тя дори не подозира за съществуването му, щях да се окажа в страшна бъркотия.
Когато той посегна към телефона, аз казах:
— Един момент, сър. Знаете я каква е. Ако й опонирате и вие, тя може да си помисли, че я подмятаме още повече.
Ръката му се задържа на телефона.
— Мой дълг е да я предупредя за Хау — каза той рязко. Изпаднах в затруднение да контролирам гласа си.
— Когато тя ми каза какво е сторила, аз наистина възнегодувах срещу Хау, сър. Накрая тя се ядоса и каза, че ако чуе още нещо за Хау от нас, ще закрие сметката си.
Той махна ръката си от телефона, сякаш последният заплашваше да го ухапе.
— Ако мога да я убедя да ми позволи да проверявам всички съобщения за наемите, които постъпват, не виждам как Хау може да навреди.
Той потърка брадата си и кимна.
— Мислиш ли, че можеш?
— Така мисля, сър.
— Може би аз по-добре…
— Ще бъда доволен, ако ме оставите да опитам пръв. Ако не успея, тогава поемете вие. Това ще ви даде добро извинение да говорите с нея. Може да кажете, че аз не съм изложил правилно нашия случай.
Изглежда това му се хареса, защото се отпусна назад в стола си.
— Добре. Виж я утре и си поговори с нея. Ако не успееш, аз ще поговоря — внезапно той се усмихна. — Поне си спрял работата с коженото палто. Това ме смущаваше. Там си се справил добре.
— Благодаря ви, сър.
Не ми стигна бързината да изляза от офиса му.
Глава IV
Бях в новия си кабинет на другата сутрин преди девет часа. Това беше рекорд за мене, но ми предстоеше много труден ден.
През нощта бях мислил сериозно. Имах предвид няколко идеи и се надявах те да ми донесат пари. Разбрах силата на името Вестъл Шели. Ако играех картите си внимателно, можех да вземам пари на нейно име с комисиона за мен. Разбрах също, че бях глупак, дето не притиснах Бърджис за повече пари. Можех да изстискам от Хау до три хиляди. Реших, че в бъдеще няма да бъда толкова скромен в исканията си. Аз имах нещо за продаване, а те, ако искаха да купуват, трябваше да си платят.
След като бях скицирал едно писмо до Хау за подпис от Вестъл, аз извиках Джек Кер, един млад адвокат, мой познат.
Казах му, че искам да се заеме с продажбата на номер 334, „Уестърн Авеню“ и му обещах, че през деня ще получа необходимите документи. Следващия час преминах в проучване на книгата за инвестициите на Вестъл. Както си мислех, всеки цент беше в държавни облигации, акции с позлатени ръбове и други, сигурни колкото кривогледа девица на ергенски гуляй. Премислих още някои неща, след това избутах назад стола си и си взех шапката.