Отидох на улица „Уест Сити“ и паркирах пред една голяма сграда с канцеларии. Взех асансьора до петия етаж и тръгнах по коридора, докато стигнах офиса на Райън Блейкстоун.
Познавах Блейкстоун от няколко години. Той беше млад и жизнен мъж. Поел от баща си бизнеса с акции и облигации, понастоящем той беше доста преуспяващ брокер.
Той се изненада като ме видя.
— Какво те води насам? — Каза той. — Влез вътре.
След като се настанихме аз казах:
— Как би ти се харесал един дял от сметката на Шели, Райън? Поех сметката вчера. Може би ще бъда в състояние да отклоня някой бизнес към теб?
— Нищо по-добро не бих желал.
— Проверявах регистрите на акциите на мис Шели. Ледбийтър не е прехвърлял с месеци нито даже десет цента. Аз бих могъл да я убедя да направи един опит с теб, но първо трябва да поставя сценария.
— Какво разбираш под това?
— Знаеш ли някаква стока, която тръгва към повишаване?
— Има няколко неща, които може да се повишат, но разбира се не бих могъл да гарантирам за тях.
— Предположи, че имаш четвърт милион да вкараш в пазара. Това не би ли предизвикало едно повишение?
Той изглеждаше като стреснат.
— Вложи тези пари в подходящи акции и това сигурно би се случило.
— Искам акции които вече се движат. Влагаме четвърт милион и накарваме баламите да си представят, че те ще достигнат тавана. Имаш ли нещо такова?
— Има цимент „Конуси“. Той мръдна с пет цента нагоре през последните няколко дни. Но, Чад, има риск.
— Добре де, има риск. Сметката ще го поеме. Не можем да загубим повече от десет хилядарки, нали?
Той ме зяпна.
— Проклет да бъда, ако ти говориш като банкер. Представи си, че загубим десет хилядарки?
— Какви са рисковете?
— Бих казал петдесет към едно; но почакай една минутка, Чад, имаш ли банковото пълномощно за една такава сделка?
— Не се нуждая от банково пълномощие. Имам пълномощието на мис Шели. Аз й казах, че ще се опитам да намеря някой преуспяващ брокер и я попитах, дали би ли била готова да загуби десет хилядарки, ако играта не излезе сполучлива. Тя каза, че е готова.
Той ме гледа дълго.
— Ако искаш да вложа тези пари, Чад, искам становище в писмен вид.
— Можеш да го имаш написано. Дай ми лист.
— Подписа ти, Чад.
— Да — оставих писалката, — но трябва първо да уредим нещо.
— Какво?
— Не се прави на дете. Какво, мислиш, ме кара да ти предложа най-голямата сметка в щата? Имаш шанса да боравиш с повече пари, отколкото някога си сънувал. Имаш шанса да се измъкваш от всички установени фирми като брокера на Вестъл Шели. Такса че нека да ти поставя неизбежния въпрос: „Колко ще има за мен?“
Той ме зяпна.
— Какво е това? Ти не можеш да говориш така, докато работим за банката.
— Не мога ли? О’кей, тогава по-добре да ида и да говоря с „Лоуен & Франке“. Не ми се вярва да отхвърлят толкова голямо предложение, само за това, че случайно работя в някаква банка.
— Почакай една минутка — каза той бързо. — Банката…
— По дяволите банката! Това е между теб и мен. Ако не го желаеш по тоя начин, кажи го и аз ще отида другаде.
— Добре, но се надявам, че знаеш какво вършиш.
— Знам, да. Сега слушай, получаваш сметката, ако, ми дадеш половината от комисионата.
Това го потресе истински.
— За едно отваряне на устата! Половината…!
— Половината от комисионата върху всички сделки за мис Шели. Приемаш или отказваш. Казвай?
Той ме гледа две секунди, после се усмихна.
— Ти си мръсно копеле… Съгласен съм. Сериозно ли е това за цимента на Конуел.
— Разбира се, че е сериозно.
Подписах писмото и го подхвърлих през бюрото.
— Купи за четвърт милион и се измъкни щом се покачи с два или три цента. Можеш да свършиш дори днес.
— А какво да правя ако започне гонитба нагоре на цените? Да остана ли в играта?
— Глупости! Излез от нея веднага, ако можеш. Искам да дам на мис Шели една бърза печалба. Тя е алчна кучка и, ако види, че мога да й доставя печалба веднага, не мога да си представя големината на бизнеса, който ще ми повери.
Аз го оставих, след като поговорихме още малко и отидох до Западната Калифорнийска банка. Като използвах сто долара от парите на Моу Бърджис, аз си открих сметка.
След като свърших това се върнах в банката.
В този момент бях на върха на щастието. Имах кола, лична канцелария, стенографка, пари в банката и изгледи за бързо забогатяване. Бях горе, на върха на небесния свод, в зенита, между планетите.