Тя видимо трепереше от гняв и костеливите й ръце се отваряха и затваряха, като че ли се съпротивляваха срещу изкушението да ми издерат очите.
— Познавате ли Бърни Хау? — попита тя със сподавен глас.
— Да, защо? Той е умен криминалист и адвокат. Щях да ви говоря за него, мис Шели. Смятах, че точно той би могъл да бъде човекът, който да събира наемите на фондацията за вас.
— Това са глупости! — изкрещя тя срещу лицето ми. — Вие предложихте ли му или не тази работа срещу хиляда долара за вас?!
— Защо, естествено, че му предложих. Това е обичайната практика, когато се работи с шмекер като Хау. Той очаква да плаща комисиона за сделките, които му се предлагат. Но сигурно не това е нарушило самообладанието ви, мис Шели?
Тя се плъзна от парапета и се приближи към мен. Главата й не достигаше до рамото ми, но това неблагоприятно за нея обстоятелство едва ли й правеше впечатление.
— И вие възнамерявате да задържите тези пари за себе си?! — попита тя.
Това беше един шанс за излизане от ямата. Можех да й кажа, че имам намерение да й предам парите. Тя сигурно щеше да се окаже достатъчно алчна да ги вземе и вероятно да се успокои. Може би тези три уискита ме бяха направили безразсъден, но аз реших, че ще съм последния глупак, ако й ги предложа.
— Какво очаквахте да направя с тях? — попитах с усмивка. — Да ги дам на някое бабешко благотворително дружество?
— И така, вие поискахте подкуп, а в замяна на него щяхте да дадете на Хау моето пълномощие да събира наемите на фондацията, така ли е?
— Подкуп е погрешна дума, мис Шели. Взех комисиона, която ми се полага.
— Полага ви се, значи… Ах ти, евтин мошенико! — изкрещя тя ненадейно. — Как смееш да си стоиш и да ми се хилиш като маймуна! Как смееш да използваш моето име, за да пълниш мръсните си джобове!
Сега беше моментът. Направих една внезапна крачка напред и заврях лице в нейното.
— Мошеник ли ме наричате?
— Да, наричам те! Не си нищо повече от мръсен измамник! Гаден, долен мошеник! — гласът й се повиши една октава, трябва да е кънтял из цялата къща. — Още в момента, когато погледа ми се спря на теб, на блестящите ти дрешки и лигави обноски, разбрах, че си мошеник!
— Крещите като луда! Излагате себе си! Трябва ли да викате като някоя от уличниците на Бърджис?
Тя отстъпи малко, а тънкото й, пълно с омраза лице посиня.
— Как ме нарече? — отрони тя с внезапно стихнал глас.
— Казах да спрете да крещите като уличница — казах аз, като също понижих гласа си.
— Добре, ще направя така, че да си платиш за това. Ще ги накарам да те изхвърлят от банката! Ще те прогонят като куче от този град! Ще се погрижа да не получиш никаква друга служба, докато си жив!
— Не драматизирайте толкова — казах презрително. — Защо си мислите, че можете да ме уплашите? Сега вие нямате работа с безгръбначна оплаквачка като Ледбийтър. Въобразявате ли си, че ме е грижа за вашите гръмки фрази и беснеене? — направих още една крачка напред, а лицето ми стана грубо, доколкото можах да го направя. — Въобразявате ли си, а?
Стори ми се, че видях изненада под гнева й.
— Ще се погрижа за това! — изкрещя тя. — Махни се от пътя ми! Аз ще говоря с шефа ти и ще видим какво ще каже той.
Тя профуча като хала през мен към приемната. Това беше то. Ако я оставех да говори със Стърнууд, бях свършен. Какво имах да губя? Сега и аз самият кипях от гняв. Тръгнах след нея и я достигнах точно когато вдигаше слушалката. Ръката ми се спусна върху нейната.
— Само един момент!
Тя се изви, лявата й ръка замахна нагоре и ме удари по носа. Малките й кокалести ставички ожулиха кожата ми. Не мога точно да си спомня какво се случи в следващите няколко секунди. Изведнъж се видях да я разтърсвам за раменете, друсайки главата й и гледайки надолу към нея, сякаш всеки момент смятам да я убия. Тя се опитваше да пищи, но в тялото й не бе останал въздух. Устата й бе отворена, а очите й, изхвръкнали от орбитите, изразяваха смъртна уплаха. Тръшнах я на един стол толкова силно, че тя почти рикошира обратно от него. Държейки ръцете си на раменете й, с лице близо до нейното, оставих думите ми да се изливат като бавен, но мощен поток.
— Слушайте ме! Седмици наред вие удряхте като с чук върху Ледбийтър, за да приеме проклетото ви палто от норки като иск за признаване на законни разходи, да ви повиши наемите и да продаде къщата. Въпреки, че го направихте една нервна развалина, вие не успяхте да се докопате до целта си. Аз уредих палтото ви, наемите и къщата. Всичко оправих само за един ден. Чувате ли? За един ден след като вие се бяхте борила с Ледбийтър седмици наред! Добре, и какво стана? Вие очиствате тридесет хиляди долара чрез палтото! Вие печелите пет хиляди долара годишно от увеличенията на наемите! Вие се освобождавате от пет наематели, от които не ви стискаше да се отървете! Вие продавате къща с печалба! И всичко това благодарение на мен! — аз я разтърсих отново. — Чувате ли? — наведох се напред и й викнах — Благодарение на мен! Аз го направих! Представяте ли си за какво го направих? За да имам вашето благоволение? Защото искам да ви завлека в леглото си? По дяволите! Аз съм в тая афера по същата причина като вас. От това аз искам да изкарам пари. Същото го искате и вие. И какво правя? Мамя ви? Взимам ваши пари? Така ли? — разтърсих я отново. — Правя пари за вас и си взимам моя пай от баламите, които плащат на вас. Тогава защо крещите? Откраднал ли съм нещо от вас? Изгубила ли сте някой цент заради мен? — пуснах я и отстъпих назад. Треперех и по лицето ми се стичаше пот. — Хайде, вървете и извикайте Стърнууд. Кажете му! Плачете му на рамото! Добре, аз ще си загубя службата, а вие какво ще спечелите? Помислихте ли как ще извършите тази данъчна измама без мен? Правете каквото искате и се оправяйте сама. Ще видите колко бързо ще се приземите в затвора. Вие да се откажете от тридесет хиляди долара!? Да го видя, не го вярвам! О’кей, правете каквото знаете и се откажете от тях! Не си въобразявайте, че ме е грижа!