Обърнах гърба си към нея и излязох на терасата. Чувствах се, като че ли бях участвал в битка и сега не давах пет пари за изхода й. Седях в един плетен стол и гледах навън. Може би след пет минути разбрах, че тя стоеше до мене. Имаше нещо твърде патетично около нейната мъничка, тънка, костелива грозота.
— Ти ми причини болка — каза тя жалостиво. — Ти ме натърти.
— А виж ти какво ми направи — казах аз, като докоснах носа си с носната си кърпа. Кожата ми се беше смъкнала и сега там слабо се процеждаше кръв. — Имате късмет, че не ви извих врата.
Тя седна до мен.
— Мисля, че ми се иска нещо за пиене. Много ли си зает с твоите себични чувства, за да ми вземеш нещо?
Влязох в приемната и натиснах звънеца. Бях се борил с нея и я бях победил. Аз го знаех, а и тя го знаеше. Това означаваше, че аз бях преминал през вратата и нищо не би могло да ме спре. Това беше най-големият триумф в моя скучен живот!
Харгис влезе. По изражението му разбрах, че очакваше да му наредят да ме изхвърли навън. Когато ме видя с палец, забит в звънеца, се спря рязко.
— Донеси бутилка от вашето най-добро шампанско! — казах аз.
Той погледна навън към терасата, където Вестъл беше отворила жакета на пижамата си, за да изследва контузиите си. Тананикаше си някаква мелодийка.
— Да, сър — каза той с безизразно лице.
— И гледай този път да е от най-доброто ви шампанско — продължих аз. — Ще счупя проклетата бутилка в главата ти, ако не е.
Очите му се спряха на лицето ми. В тях имаше много омраза.
След като той излезе, аз отидох до телефона и набрах номера на Блейкстоун.
— Някакви новини за „Конуси“, Райън?
— Разбира се. Тъкмо излязох. Има печалба от тридесет и пет хиляди долара за мис Шели, а за теб — деветстотин долара комисиона. О’кей?
Хвърлих поглед към терасата. Вестъл все още преглеждаше натъртванията си. Тя се беше полуизвила на стола си и от където аз стоях, можех да виждам белия й изтощен гръден кош и плоския й неоформен бюст. Преместих погледа си. Там нямаше красота, само нещо изтощено и грозно.
— Отлично — казах аз, — напиши чека за мис Шели на мое име.
— Но, гледай, Чад…
— Чу ли какво ти казах? — попитах троснато. — Ти работиш за мене, не за нея. Аз ще й дам моя чек. Разбираш ли ме?
— Добре, о’кей, Чад, но не е обичайно.
Пуснах слушалката на вилката. Никой не можеше да ме удари по носа и да не си плати за това. Мис Шели щеше да получи само двадесет хиляди. Другите петнадесет щях да консервирам в моята банка за компенсация.
Сега виждате ли каква е мисълта ми? Аз вече бях преминал вратата и се намирах в един нов и чудесен свят.
Докато вървях към терасата, Вестъл набързо си затвори жакета на пижамата. След това тя направи нещо, което никога не бих очаквал от нея, нещо, което ме шокира. А повярвайте ми, аз не се шокирам лесно.
Тя ми отправи един плах малък поглед и една плаха малка усмивка.
— Не трябваше по този начин да се промъквате насам — каза тя. — Вярвам, че не надничахте.
Да надничам! Ако такова предположение не беше отвратително за мен, то щеше да е страхотно смешно. Въобразяваше ли си, наистина, това загадъчно, плоскогърдо, грозно и дребно съзнание, че аз бих желал да надничам заради нея? Дали имах вид на толкова закъсал за жени? Не можеше ли тя да види, че аз трябваше само да щракна с пръсти и цяла тълпа жени щяха да се втурнат към мен?