— Има ли някой тук? — извива тя с треперещ глас. — Харгис? Защо не ми отговаряш?
Последва я същата тежка тишина, озвучена единствено от часовника.
Тя сви сърдито рамене и се обърна към стълбите. После пак спря, погледна назад през рамо и се ослуша отново.
— Не може всички да са си отишли — каза тихо на себе си.
Обърна се напред и, вървейки бързо, прекоси хола и отиде до входната врата. Хвана голямата желязна дръжка и я дръпна. Но поради това, че я бях заключил, тя не помръдна.
Излязох тихо иззад бронята, докато тя неистово дърпаше вратата и заех място в средата на хола.
— Заключена е, Ив — промълвих меко.
Тя се завъртя на пети с остър и кратък вик. Облегна се на масивната врата и се вторачи в мен с разширени от страх сини очи и с ръка пред устата.
— Изглеждаш уплашена — казах аз. — Да не би съвестта ти да не е чиста, Ив?
— Защо ме гледаш така? — попита ме тя с дрезгав глас.
— Не можеш ли да предположиш? Чух нещичко за завещанието.
Тя се дръпна назад.
— Не зная какво искаш да кажеш, къде е Харгис? Звънях на Мариана. Къде е тя?
Усмихнах се.
— Аз им се разплатих и те всички си отидоха. Тук няма никой освен теб и мен, Ив. Сами сме. Заедно сме.
Чух как тя преглътна. Отдели се от входната врата и се запридвижва бавно и предпазливо около мен. Аз се завъртях, следвайки я с очите си.
— Уплашена ли си, Ив?
— Откъде накъде ще съм уплашена? Отивам си в стаята.
— Не още. Искам да приказвам с теб.
— Няма какво да ти кажа. Не би трябвало да сме тук сами заедно. Аз трябва да изчезна тази нощ.
— Не мисля, че ще успееш да излезеш. Много се съмнявам, дали ще напуснеш, Ив.
Излязох напред внезапно и бързо като й отрязах пътя към стълбището.
— Щях да забравя да те поздравя. Как се чувства човек, когато притежава къща, голяма като тази и има трийсет милиона, с които може да прави каквото си иска?
— Не съм виновна, че ми е оставила парите, нали? — пророни тя, почти останала без въздух. — Не беше моя грешка.
— Заедно с Лари ли решихте да ме изкусите да я убия или беше чисто твоя идея?
— Идеята беше твоя и ти го знаеш много…
— О, не, не беше. Не се учудвам, че сега не искаш да се жениш за мен. Лари ще напълни гащите от радост да те вземе обратно, за да ти харчи доларчетата, нали?
Тя се вцепени от натуралистичността ми и бледото й лице доби суров вид.
— Това ми бе достатъчно! Отивам горе да си приготвя багажа.
Усмихнах се срещу нея.
— Легит знае отлично, че ти и аз сме го извършили. Той беше тук днес следобед и ми разказа точно как сме го извършили.
Тя побеля.
— Лъжеш!
— И на мен ми се иска да е лъжа. Той е далеч по-умен, отколкото си мислех. Намерил е пясък във вътрешната гума. Пясък нямаше нито на мястото, където беше спряла колата, нито пък по пътя по скалата. Това му е подсказало, че се касае за предумишлено убийство. Подозира теб повече от мен. Ти имаш мотив, Ив. Той ме попита дали ти си ме уговорила да убия Вестъл. Ето колко се е доближил до теб.
Усетих как краката й се огънаха.
— А ти какво му каза? — попита тя с писклив глас.
— Казах му да го докаже. Не смятам, че може да го направи, но евентуално би могъл. Ако го направи, ще отидеш на стола заедно с мен.
— Опитваш се да ме сплашиш! Не ти вярвам!
— Няма нужда да ми вярваш. Ако той намери пролука в това алиби, ще разбереш достатъчно бързо колко е неприятно да те арестуват. Не смятам, че ще бъдат дружелюбни с теб.
— Той не може да го докаже!
— Надявам се да не го докаже. Успя ли вече да съобщиш добрата новина на Лари? Там ли беше през целия следобед?
— Това не те засяга! Отивам горе да си опаковам нещата.
— Ти го обичаш още, нали? Ще го доведеш да живее тук, нали? Той знае ли нещо за убийството?
— Разкарай се! — отсече тя отстъпвайки назад.
— Не можеш ли да отгатнеш какво става в мислите ми, Ив? Опитвам се да реша дали ще бъде безопасно да те убия. Аз искам да те убия. Искам да сложа ръцете си на хубавата ти шия и да измъкна от тялото ти твоето последно измамно, лъжовно дихание!
— Ти не се чуваш какво говориш!
Започнах бавно да се приближавам към нея.
— Не мисля, че би било безопасно да те убия сега, но това не значи, че ще ти се размине така. Ако не беше ти, нямаше да убия Вестъл. Исках да бъда с теб, желаех те така, както никога не съм пожелал никого. Исках да се оженя за теб и ти ми обеща. През цялото време ти си се подигравала с мен. Не, ти няма да се отървеш.