— Казва се Снупи, татко! — намеси се пак малката.
Инспекторът вдигна вежди.
— Защо, хм, не го изхвърлите, примерно? Много хора изхвърлят нежеланите животинчета…
— Не става! — гордо отвърна Мими, преди да успея да отворя уста. — Татко пробва вече няколко пъти! И Снупи все се връща!
— По следите на татко ти ли?
— Още преди него. Вече всички знаем, че като татко тръгне нанякъде заедно със Снупи, а Снупи се прибере сам преди него, значи татко пак се е опитал да го изхвърли!
— Последният път беше на над хиляда километра — поясних омърлушено аз. — В шахтов реактор за отпадъци. Нямам представа как се е измъкнало, или въобще е останало живо. Даже не беше и радиоактивно после… — Докато го установя тогава, щях да побелея.
Мими се намуси като буреносно облаче, но в този момент нещото отново се потри в краката й, и тя забрави гнева си.
— А… хм… някакви по-радикални средства опитвали ли сте?
— Поне десетина пъти. Всичко, което ми хрумна. — Кимнах към Мими, която за щастие в момента се радваше на зеленото нещо, и смигнах на госта. — Мога да ви разкажа после. Нищо не действа.
— Аха. Ясно. Хм. И… мислите ли, че можем да помогнем с нещо, което не сте пробвали?
— Може би с атомна бомба…
— Аха. Хм… Не, не мисля, че ще можем. Нито пък, за мое голямо съжаление, ще можем да ви позволим да се свържете с базата на извънземните.
— Така ли?!
— Виждате ли, става въпрос за такива неща като, хм, достойнството на Земята. Всъщност, бих ви предупредил с цялата сериозност на силите на реда да пазите пълна тайна за случилото се…
Кипнах. Този плондир май не ме беше чул, като му казах, че съм готов на всичко заради децата си.
— Глупости, инспекторе. Ако проблемът беше във вашия дом, щяхте да вдигнете базата на извънземните на главата си. Но понеже не е, не ви се занимава.
— Това, хм, променя ли нещо?
— Да. Отсега нататък това вече е не мой, а ваш проблем. Връчвам ви това нещо официално, под ваше попечителство. Затова сте инспектор на региона, нали?
— Татко, няма! Не давам Снупи! Не го давам! — Ушите ми направо звъннаха.
Инспекторът се ухили ехидно.
— И как точно, хм, ще ме накарате да го взема?
— Лесно. — Натиснах бутона за набиране на оставения на масата телефон. От съседната стая се чу звънване.
Инспекторът погледна недоумяващо нататък.
— Какво, хм…
Не успя да довърши. Вратата на стаята се отвори, и през нея триумфално влязоха Жени и двамата техници с камерата и микрофона.
— Приятно ми е, Евгения Василева от „Политически обзор“. Както разбирам, вие сте тук в качеството си на върховен представител на реда в региона ни, за да поемете грижата за този извънземен артефакт, докато не се реши проблемът с него?
Инспекторът изглеждаше, все едно току-що е глътнал нещото живо, и то мърда в корема му. Не отговори нищо.
— От името на обществеността ви стискам палци да се справите! — изчурулика Жени. Техникът с камерата беше почервенял от усилие да не се разкиска. — Най-сетне властта да се сети, че съществува заради обикновения избирател, а не той заради нея! Най-сетне един неин представител да прояви някаква минимална грижа за тези, които плащат заплатата му, и очакват от него отговорност!
— Аз… хм… съжалявам, но няма да взема това нещо. Имам дете в къщи…
— А в този дом децата са две. Наистина ли желаете да докажете за пореден път безотговорността на управниците ни, и нуждата на всяка цена да ги сменим на следващите избори? — включих се бързо аз в тона на Жени. — Кажете, с чия точно подкрепа сте назначен?
— Не позволявам да ми се говори така!
— Няма проблем — усмихна се лъчезарно Жени. — Да прекратим ли прякото излъчване сега, или предпочитате все пак да кажете нещо?
Инспекторът беше станал по-зелен от желето в краката на дъщеря ми.
— Аз… хм… Като ръководител на органите на реда в региона, разбира се, ще взема мерки да се помогне. Разбира се, че този проблем няма да бъде оставен така…
— И какви точно мерки от двете възможни ще вземете? — ласкаво изчурулика Жени. — Ще помолите извънземните за съдействие, или ще вземете въпросния артефакт у дома си?…
Инспекторът се надигна, и без да каже нито дума, се запъти към изхода.
— Утре по обяд ще бъдем отново тук, за видим на дело решението ви! — изчурулика Жени след него още по-мъркащо. — Драги зрители, не пропускайте утрешното ни излъчване, по същото време, от същото място, на същата тема!
Външната врата хлопна. Усмихнах се, избърсах потта си и подадох ръка на Жени:
— Благодаря ти! Жива да си ми, че ми помогна!
— Благодари на Лина, заради нея го направих, нали сме съученички. Пък и…
— Страхотно го направихте! Добре, че този тъпанар се хвана и повярва, че излъчвате пряко. Метнахте го един път!