— Не ми се вярва да си вземе парите — отрони замислено жена ми. — Много лош имидж е, пък те май се безпокоят за имиджа си… Не вярвам и болестта да повреди Снупи по лош начин, или да умре, като експлодира. Нямаше да твърдят, че е безопасен… Но наистина, най-добре викни ветеринар. Аз съм за това.
— Заради парите, или заради експлозията — продължих да се заяждам аз. — Я си кажи истината!
Тя сведе очи.
— Заради Мими… А и… честно казано, жал ми е за него. Да, изглежда отвратително… но ми е симпатичен. Все пак е нещо живичко… На теб не ти ли е жал?
Усетих как се изчервявам.
— Ами… горе-долу…
— „Горе-долу“, или какво?
— Амии… Виждаш ли, като гледаш някого или нещо, без значение дете или животинче… поемаш отговорност. И трябва да си я спазваш. Мисля, че дори към извънземни животинчета… Не знам. Просто така разбирам нещата.
Лина ме изгледа продължително. След това внезапно ме улови за раменете, придърпа ме към себе си и ме целуна.
— Не можехте ли да го донесете в клиниката ми? — заядливо попита побелелялото величие още от входната врата. — Там има пълна лаборатория, хирургична зала, реанимация, а тук…
— Няма как. Ще го видите. — Принципно сигурно можехме да изгребем Снупи с черпак и да го налеем в кофа или ведро, но някак нямахме особено желание.
— Няма ли? Чак пък… Добре, вие си плащате, вие си знаете. Тази маса ще свърши работа за прегледа. — Той се порови из чантата си и измъкна лекарска слушалка. — Къде е животинчето? И, всъщност, ще ми кажете ли най-сетне какво е? Куче? Котка?
— Ето го, пред вас.
Професорът гледа няколко секунди невярващо.
— Това… го е повърнало? Какво е яло?! И всъщност, какво е?
— Не, не е повърнато. Това е пациентът. Извънземен домашен любимец.
— Казва се Снупи — доуточни Мими иззад мен.
Професорът гледа известно време като зашеметен, след това внимателно прибра слушалката обратно в чантата. Извади термометър, погледа го с празен поглед и също го прибра. Клекна до зеленикавата локва и се зачеса по плешивото теме.
— Мдаа… И… какво му е?
— Болен е — осведоми го важно Мими.
— Разчитаме на вас да ни кажете — допълних аз.
— Мдааа… Извинявайте, може ли чаша вода?
След като я изпи на един дъх, ветеринарят като че ли се посъвзе. Затвори ципа на чантата си и ни погледна загрижено.
— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но… Нямам никаква представа от този вид. Не зная даже какво е животното, да си призная. Не бих смял да твърдя, че е животно, а не растение, примерно.
— Животно е! Нищо, че е зелено! — възмути се Мими. — Гали се, яде… Преди да се разболее, де.
— Имах предвид, че нямам абсолютно никакво понятие от него. Нямам дори представа откъде да започна… Откъде го имате?
— От базата на извънземните, знаете я.
— Аха. Ами, единственото, което мога да ви препоръчам, е да се обърнете към тях. Те би трябвало да знаят повече от мен.
— Не е лесно. Знаете, властите не разрешават лесно контактите с тях…
— Не зная какво друго да ви посъветвам.
Погледът ми падна върху Снупи, след това върху щерката, и усетих студена решимост.
— Не бихте ли могли да ни съдействате за това, като човек с положение и авторитет? Като се има предвид, че реално не ви беше по силите да бъдете от полза… — Посегнах да прибера разплащателя от масата.
— О, сигурно бих могъл — разбърза се внезапно професорът. — Министърът… пардон, инспекторът по здравеопазването ми е състудент. Един момент, сега ще се обадя…
За сетен път се уверих, че е полезно да си богат.
Този път Бьорн не се задоволи само с кратка прегръдка. Натопи в Снупи ръцете си с разперени пръсти, и ги държа така към петнайсетина минути. Когато ги извади, лицето му беше сериозно.
— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но съм обезпокоен. Снупи никак не е добре.
— Какво му е? — Мислено се благодарих, че Лина беше извела Мими на разходка.
— Как да ви кажа… Липсва му подходяща грижа.
Бях като втрещен.
— Но ние се грижим за него! Прекарваме време с него всеки ден… дъщеря ми на практика по цял ден. Храним го… Хрумва ли ви нещо друго, което трябва да правим за него?
— О, не оспорвам, че се грижите. Просто това не е подходящата за него грижа.
— А каква е тя?
— Миналия път ви споменах за създателите на вида на Снупи — Рендите. Те са били изключително агресивна и брутална раса. И Снупи е създаден за такъв тип отношение. Без него той се чувства ненужен, и боледува, все по-дълбоко. Не бих се учудил в крайна сметка дори да загине напълно, въпреки че това ще отнеме вероятно десетилетия. И вероятно ще ви измъчи здравата през това време.