— Тоест… трябва той да бъде третиран малко по-грубо? — Сетих се как Снупи направо цъфтеше, когато се опитвах да го убия с какво ли не — Примерно, ако го ударя с чук…
— Ако чукът е достатъчно тежък, и ударът е с всичката ви сила, би бил подходящ — кимна Бьорн. — Обстрел с огнестрелно оръжие би бил чудесен. Давене във варел с киселина, пърлене с огнепръскачка… това е за него минимумът за ласка и общуване. Дайте му ги, и само за няколко дни ще забележите подобрение.
Мими трудно прие идеята. Наложи се да й обясня, че Снупи има ужасно дебела и здрава кожа, и затова не усеща обикновено галене. Не ми повярва, докато той не започна видимо да се оправя. А окончателно я убеди това, че хванеше ли тя стария дърводелски чук, Снупи ставаше неудържим в галенето.
— Татко, много е умо… уморително така! — заяви ми тя един следобед, като се попрепъна на сложната дума. — Заболяват ме ръцете!
— Защо не поканиш приятелчета? — предложи Лина. — Примерно Николайчо?
— Не искам! Той чупи всички играчки, и своите, и на другите деца!
— Това ангелче? — възмутих се аз от клеветата. Бях виждал неведнъж как съседите го извеждат на екскурзия — чистичко момченце със златни къдрички и ясносин кротък поглед, два-три месеца по-малко от Мими. Лина обаче ми хвърли кос поглед, и си замълчах.
— Не вярвам да успее да направи нещо на Снупи — обясни тя. — Баща ти колко се мъчи, и не успя? А я виж колко голям и силен е. Хайде! Гледам Николайчо отвън, при пейката…
Мими измънка нещо, но тръгна навън. След малко се върна, влачейки за ръка набедения разрушител.
— Ама наистина ли може? — тъкмо питаше той.
— Може, може — обясняваше важно Мими, и се надигаше на пръсти, сигурно за да изглежда по-важна.
— Да не ме пляскат твоите татко и мама? Че моите ме пляскат, като счупя някоя играчка.
— Снупи и да искаш не можеш да го счупиш! Даже татко не можа!
— Да, ама татко ти сигурно не умее да чупи играчки! Пък аз всяка играчка, която ми купят нашите, я чупя веднага! Ама съвсем веднага!
Беше ми трудно да повярвам на ушите си. Това ангелче?
— Не е вярно, че не умее! Татко е най-големият мързеливец в квартала! Мама вчера го каза пред всички майки в градинката — че ходел да се крие на работа, за да не помага в къщи!
Хвърлих на Лина кръвнишки поглед — тя седеше в креслото, по-червена от домат. Аргументът обаче, по силата на незнайната детска логика, убеди съседското хлапе. Къде мързел, къде чупене на играчки, не разбрах.
— Къде е Снупи?
— Пред тебе. Това, зеленото.
— Ама… то е като крем карамел! Къде му е трудното да го счупиш?
— Пробвай, де!
Николайчо внимателно пипна Снупи с пръст. След това бръкна в него с длан. Като видя, че не хапе, започна да гребе с шепи от него, и да разхвърля зеленикавата слуз навсякъде. Нишки се точеха от летящите шепи желе и увисваха по мебелите. Лина щеше да припадне, но се оказа, че зелените пръски не оставят никакви петна. Нещо повече, точещите се от тях нишки моментално придърпваха отделените части обратно в цялото.
— Това Снупи е много жилаво! — заяви по едно време Николайчо. — Нямате ли едно такова, със зъби, дето виси в гаража на татко?
— Трион? Ей сега…
Снупи не оказа никаква съпротива на триона. Разделяше се под него, и се затваряше обратно над него. Беше все едно да режеш водата в леген.
Николайчо пробва десетина пъти, след което се отказа. Би известно време Снупи с плоското на триона, пак без резултат.
— Виждаш ли? Даже му харесва така! — заяви високомерно Мими.
Николайчо се разтърси наоколо и забеляза оставения в ъгъла кашон от новата универсална печка. Огледа го грижливо, измъкна отвътре твърдия ламиниран лист пластмаса, който пазеше предния панел на печката при транспортиране, и се зае да кълца Снупи с него. Мислено се възхитих на разрушителната му изобретателност.
Снупи отново не оказваше никаква съпротива. Винаги обаче след срязването отново се съединяваше — отдолу някакси все оставаше по някоя тъничка нишка непрерязана.
— Опъваш се, а? — изсъска Николайчо. — Ще те срежа на две, ще видиш ти!
Следващият удар остави драскотина по мраморния под отдолу, но дори тогава имаше останали нескъсани нишки, невидимо тънки, които мигновено после се удебеляваха и придърпваха половинките.
— Мономолекули? — прошепна Лина.
— Какво?
— Мисля, че тези нишки са мономолекулни — посочи ги тя. — Ако е така, надали в къщи имаме нещо, способно да ги среже. А и не само в къщи. Правим опити с такива в института — режат се само с плазмен нож.
— Ако донесем от института ти плазмения нож…
— И тогава не вярвам да успеем. Помниш ли как Бьорн каза, че Снупи ще оцелее дори в двигателите на фотонен звездолет?