— Какво става? — попита инспекторът иззад рамото му. — Някаква опасност?
— О, не. Бях ви казвал вече, че те са безопасни за околните при на практика всякакви ситуации.
— Те? — Множественото число се заби в мозъка ми като пирон, потвърждавайки опасенията ми. — Откъде се е взело това второто?
— Казва се Скуби, татко!
— Въпрос на грижа, уважаеми родители — отпусна се на едно кресло Бьорн.
— Пак ли не сме се грижили за него както трябва?
— О, напротив. Бих казал, че сте се грижили за него просто перфектно. Това е и ключът към отговора.
— То… Да не би да се е…
— Точно така. Снупи е усетил, че получава количество грижи, което е свръх нуждите му, и за да може да отговори на тях, се е разделил на две. Това е начинът, по който те се размножават.
В стаята цареше гробна тишина.
— Деленето им е интересен процес — продължи Бьорн. — Първоначалният индивид отделя част от себе си, без да й прехвърля спомените и опита си. Тя е точно така новородена и невинна, както и децата. — Той се усмихна на Мими. — И е готова да се привърже към същия или друг собственик.
— Значи Скуби е бебе, като Яворчо ли?
— Точно така, момиченце. И след мъничко ще си хареса някого.
— Добре, а… какво да го правим? Скуби, искам да кажа… В смисъл, какво ще ни посъветвате? — намесих се аз.
— Каквото искате. Той е ваш — отвърна безметежно Бьорн. — Ако например господин инспекторът няма нищо против, Скуби може да стане негов. Спомням си, че преди време той имаше такова желание. Господин инспектор, няма да изхвърляте Скуби, нали?
— Разбира се, че не! Възможно ли е? — заискриха очите на инспектора.
— Разбира се — кимна Бьорн. — Вземете го в ръце, прегърнете го плътно, отдалечете се на пет-шест крачки от Снупи, и изчакайте така около минута. — Кимна на Мими, и тя, за мое учудване, му подаде едното парче желе без протести.
Инспекторът изпълни указанието с непривична за толкова солиден мъж бързина. Когато отново остави желето на пода, то бързо потече към краката му и започна да се трие в тях.
— Това е — обърна се към нас Бьорн. — Радвам се, че Скуби си има вече собственик, и ви благодаря. А сега моля да ме извините, но трябва да тръгвам.
— Хм, хм… Не се ли полага на този домашен любимец някаква издръжка от вас? — обади се зад гърба му инспекторът.
— Не, естествено — изгледа го учудено Бьорн. — Вие го пожелахте сами, за разлика от любезните ни домакини. Ние не сме виновни, че е попаднал при вас. Така че отговорността за издръжката му си е изцяло ваша. Приятен ден!
Едва забележимо ми смигна дяволито, и излезе. След момент размисъл хукнах подир него, и го настигнах в двора:
— Извинете… Може ли да ви попитам нещо?
— Разбира се — усмихна се предразполагащо той.
— Вярно ли е, че те се използват, за да учат децата на агресивност и войнственост? И затова ли ме помолихте за конфиденциалност — за да не се разпространят на Земята, и за да не станем ние опасни за вас?
Бьорн ме изгледа неочаквано сериозно, вдигна вежди и бавно тръгна към улицата. На изхода спря и се обърна към мен:
— Много раси наистина ги използват за това. Иска им се те един ден да са новите Ренди… И моята, уви също.
— А защо тогава ни научихте как да излекуваме Снупи? И защо дадохте Скуби на инспектора, вместо да си го приберете?
Бьорн ме изгледа внимателно, и внезапно в погледа му пробляснаха весели искрици.
— Защото във всяка раса има както хора, които вярват само на военната сила, така и хора, които виждат нейната безполезност. — Той се усмихна широко. — Действах може би в нарушение на някои наши правила, но в съгласие с ума и съвестта си.
— Не ви ли е страх, че някой ден ние ще… ще…
— Ще станете могъщи, и ще ни поробите? Не. Когато много раси притежават някакво оръжие, ако някоя успее да се въоръжи по-добре от другите, другите се обединяват срещу нея. Балансът се възстановява, и мирът се запазва. И колкото повече са въоръжените раси, толкова по-сигурно.
Той ми кимна усмихнато и се насочи към колата, която го очакваше.
Върнах се в хола. Инспекторът стоеше по средата му със Скуби в краката, и имаше вид, като че ли ще се пръсне. Стана ми жал за него — въпреки че беше получил според мен точно каквото заслужаваше.
— Господин инспектор, семеен ли сте? Споменахте предишния път, че имате дете.
— Да… Защо?
— Не съжалявайте за Скуби. Повярвайте ми, полезен е… А ако не смогвате да му давате достатъчно грижа, поканете Николайчо.
Не мога да отрека, че съседското хлапе беше успяло накрая да изпълни заканата си да среже Снупи на две.