— А ти какво очакваш? — отвърна Зит. — Те са контрабандисти, нямат големи амбиции.
— И без тях ще се оправим — вметна Етрек. — Зит е човекът с връзките.
— Да, връзките за контрабандата на… плодове, както изглежда? — Зит повдигна вежди към мен.
— Да — отсякох аз, без да давам повече обяснения.
— Може би сега му е времето да обясниш защо ти е този плод — подкани я Зит.
— Може би — възразих аз, — но как да сме сигурни?
Извадих едно шишенце болкоуспокояващо от раницата на гърба си и го излях в гърлото си. Беше от некачествените партиди на Акос и той имаше право да ги нарича така, защото не действаха и наполовина така ефикасно, както повечето му лекарства, но беше по-добре от нищо.
Тревите, които растяха в пукнатините на разнебитения под, се бяха разпрострели още повече за времето, в което бяхме отсъствали. По стените бяха полазили увивни растения и накъдето и да обърнех очи, виждах цветни петна диви цветя. От онзи вид, който става на каша, помислих си аз, а мисълта беше повече Акосова, отколкото моя.
Изведнъж изпитах необходимост да остана сама. Измъкнах се на стълбището, където за първи път бях показала на Акос, че мога да контролирам дарбата си. Облегнах гръб на една от каменните стени, свлякох се на земята и оставих сълзите да потекат.
По-късно Тека намери в шкафа бутилка ферментирал плодов сок, останала от предишния собственик, и всички изпихме по една чашка за успокоение на нервите, преди да се опитаме да поспим.
Сифа вдигна тост и преведе от шотетски на тувхийски:
— За направеното от нас, за онова, което правим, и за онова, което ни предстои да направим.
И аз гаврътнах чашата.
Глава 46
Акос
Другите му спомени за скръбта бяха свързани с изплъзващото му се време. Капчици масло във вода. Внезапната пустота в живота му, самозащитната летаргия.
Щеше му се и сега да може да потъне в нея.
А той чувстваше всяка секунда и всеки час. Вакрез се беше отбил тази сутрин и беше заварил мъртъв поглед, провери пулса на китката на Акос и си тръгна. Пръстите му бяха ледени и потни, а после изчезнаха.
Минаха три-четири дни, преди да го повикат отново при Лазмет. Този път го отведоха в Оръжейната зала, където за първи път беше научил ориста си. Естествено, това не беше неговата орис, но така или иначе я беше носил у себе си дълги сезони. Не вярвай на сърцето си, беше му казала тя и по тази причина той я беше намразил.
А сега си мислеше, че ориста може би има право.
Лазмет оглеждаше стената с оръжия и се потупваше по брадичката. Все едно избира сирене, помисли си Акос и се зачуди дали му предстоеше да изживее някакъв нов ужас, в който собственият му баща систематично ще натроши костите му или ще изреже късове от месата му. Струваше му се, че тъкмо това е нещо, което Лазмет би направил. От любопитство.
Едва когато излезе от сенките, той видя, че и Има е там. Когато го погледна, в очите ѝ се четеше предупреждение. Миг след това маската се върна на лицето ѝ — онази енигматична усмивка, изисканата стойка. След като вече я беше опознал добре, той разбра, че тя никога нямаше да се чувства удобно в рокля, в имение, играейки игри с кралско достойнство.
— Благодаря ти за сведенията, Има. Свободна си — обади се Лазмет.
Тя сведе глава, макар че той не се обърна, а продължи да гледа като омагьосан стената с оръжия. На излизане Има пипна набързо Акос по ръката за утеха. И да му напомни.
— Ела тук — повика го Лазмет. — Искам да ти покажа нещо.
От Акос се очакваше да се преструва, че малко по малко се поддава на Лазметовата воля, затова той се изкачи по стъпалата до платформата. Стаята тънеше в зловещ зелен оттенък, светлината блестеше през редицата буркани по рафтовете високо над главата му. Бели орбити плуваха на повърхността на зелената течност в тях. Консервант.
Това бяха очи. Акос се помъчи да ги забрави.
— В нашата култура ние не съхраняваме реликви. Все пак това би означавало, че вярваме в някаква неизменност, а шотетците винаги са знаели, че вещите, местата… са все неща, които се губят в един миг. — Лазмет посочи стената с оръжия. — Но, виж, оръжия си позволяваме да предаваме от поколение на поколение. От тях все още има полза. Затова на тази стена тук можеш да проследиш историята на рода ни.