— Значи планът е нелеп, карти не се намират, а ти по една случайност знаеш как да се ориентираш в него — рече Лазмет с насмешка. — Колко удобно!
— Нищо подобно — възрази намусено Акос. — Ти ме доведе тук, защото смяташе, че разполагам с полезни сведения за Хеса, а сега, когато потвърждавам това, отказваш да ми повярваш? — Той се изсмя кратко. — Аз предадох страната си, станах виновник за смъртта на приятеля си, нямам къде да се завърна, не ми остана нищо на този свят, освен онази къща, къдетохората ще ме оставят на мира. Ти се погрижи за това. Е, вземи нападението, вземи войната, вземи каквото поискаш, само ме остави на мира и аз ще ти кажа каквото знам.
Лазмет впи пресметлив поглед в очите му, изучаваше го. Акос си представи, че е Брониран, сви се дълбоко в душата си, за да му направи място. Усети проникването на жичката, която се завъртя в главата му, и неволното потръпване на пръстите, с което Лазмет искаше да го изпита. Подозрителен, както винаги, но Акос беше започнал да го очаква.
Лазмет погледна потръпващите му пръсти. Акос усети внезапния порив на нещо подобно на надежда в душата си и тогава…
— Вакрез, прочети го — заповяда Лазмет.
Акос знаеше, че ще събуди подозрение, ако откаже, затова подаде ръката си на Вакрез. Колкото повече желаеше да се отдалечи от всичко и от всички, толкова по-лесно му беше да си представя, че е Брониран. Бронираните бяха самотници, отделени от всичко, през което течеше потокът. Самотни, но недостъпни, точно като него. Той знаеше, че повечето от техните убийци трябваше да намерят начин да забият ножа си точно под ставата на ръката или крака им, където между дебелите плочки, които покриваха телата им, имаше пролука. И трябваше да проникнат достатъчно надълбоко, за да умре Брониран от загуба на кръв. Беше сигурен, че така е постъпила и Сайра. Това беше нейният начин — открий слабостта, възползвай се от нея, тегли чертата. Акос беше постъпил по-недостойно — той приспа бдителността на чудовището, успокои го, докато то му се довери, а сетне щеше да го отрови.
Това беше неговият начин.
Ала сега не му оставаше друго, освен да свали щита на потока, за да може Вакрез да надникне в сърцето му. А там той щеше да види чист устрем, желанието да убие Лазмет, което не можеше да се сбърка с нищо друго.
Вакрез го хвана с вечно студената си и груба ръка и затвори очите си за няколко секунди. Акос очакваше удара да се стовари върху него, очакваше края си.
— Сега е много по-ясно — рече Вакрез. Отвори очи и погледна Лазмет. — Иска единствено да избяга.
Акос се удържа да не го зяпне. Това беше чиста лъжа.
Вакрез го прикриваше с лъжата си.
Той не посмя да погледне командира. Не можеше да си позволи да се издаде сега.
— Е, момчето ми — каза му Лазмет, — изглежда, имаме сделка. Ти ще ме отведеш в Хеса. А аз ще те пусна да се прибереш у дома.
Ще те заведа на моя територия, помисли си Акос, и там ще намериш смъртта си.
Глава 50
Сайра
На следващото утро не ни оставаше друго, освен да си тръгнем от къщата, където се укривахме. Да си отидем от Воа и Лазмет, да изоставим Акос.
Да се откажем, с други думи.
Претършувахме гардеробите в един от изоставените апартаменти, за да намерим нови дрехи за всеки от нас, после напуснахме къщата. Бяхме обещали на Иса, която чакаше известие да ни прибере, че ще се срещнем с нея, ако успеем да избягаме.
Докато вървяхме, грубият плат на тесните ми панталони ме дращеше по краката и не ми даваше покой. Нечия стара плетена покривка за легло се беше превърнала в шал, с който прикрих лицето си, но и той също протриваше кожата ми. Зит и Етрек вървяха начело, кокът на главата на Етрек подскачаше на всяка крачка, след тях на значително разстояние бяха Има и Тека, а на опашката — аз и Сифа. Докато минавахме под едни заковани прозорци, се заслушах в разговора на Има и Тека.
— Къщата ще западне сега — казваше Има. — Поне е далеч и едва ли някой крадец ще си направи труда да я обере.
— Щом всичко свърши, ще ти помогна с ремонта — обеща Тека.
— И бездруго е пълна с вещи на Узул — поклати главата си Има.
Тя беше затъкнала косата зад ушите си и под яката на якето си, за да не се вижда много, но беше невъзможно да скрие това безупречно бяло.