Докато вървеше, хладният метал на ножа от Вакрез се опираше в гърба му. Той поведе малката групичка по каменен коридор покрай паметника на някогашните оракули, където върху каменна плоча беше изсечен дълъг списък от имена. Майка му щеше да остави своето едва когато видеше смъртта си. Това беше проклятието, което всички оракули носеха.
В края на коридора светеше фенер в бледорозово от стритите на прах изсъхнали тихоцветчета. Там Акос направи завой и ги поведе в обратната посока на Пророческата зала. Смяташе, че е безопасно да ги преведе през спалните на послушниците, които живееха в храма, но сметките му излязоха криви — на последната врата в редицата стоеше млада жена с високо вързана коса и се прозяваше, докато си обличаше пуловера.
Очите им се срещнаха. Акос поклати глава, но закъсня — Лазмет вече я беше видял.
— Не я оставяйте да избяга — изрече той отегчено.
Русокосата жена притича покрай Акос с протегнат меч, черните върви на потока се увиха около стиснатия ѝ юмрук. С едната ръка намушка момичето, а с другата го задържа. От устата му излезе противно клокочене — осуетен безформен вик.
Акос потрепери.
Кажи ми защо си тук, повтори си той и усети горчилката в устата си.
За да убия Лазмет Ноавек.
— Остани тук — нареди шепнешком Лазмет на жената. — Погрижи се да не вдига шум. И никой да не ни прекъсва.
Акос преглътна с мъка и продължи покрай момичето, което хъркаше с остатъците живот в себе си, и жената, която триеше окървавеното острие в панталоните си.
Нощта беше ясна и луната, която още се катереше по небето, блестеше през тесните прозорци по пътя им. Каменните стени още носеха белезите от шотетската обсада от времето преди раждането му. Спомни си как като дете прокарваше длан по тях и се повдигаше на пръсти, за да пипне жестокостта, която тогава още не беше видял.
Тази жестокост живееше в кръвта му не защото беше шотетец, а защото беше Ноавек. Прапрадядото, който бил посредствен ковач и зъл убиец. Бабата, която беше избила братята и сестрите си. Бащата, който беше стегнал като в клещи град Воа. Братът, който беше преобразил и покварил Айджа.
Тя щеше да свърши тук. Сега.
Акос стигна до вратата, която търсеше, откакто бяха кацнали. Тя не водеше до резервния генератор. В храма нямаше резервен генератор и това беше създавало затруднения по време на не една снежна буря, принуждавайки ги да приютяват малка банда послушници в къщата си, докато вятърът стихнеше.
Не, от тази врата се излизаше на двора, където растеше тихоцветът. Малко поле смъртоносна отрова насред храма.
Акос я отвори и подкани Лазмет с жест.
— След теб.
Преди войникът да успее да последва Лазмет, Акос се изпречи на пътя му и затръшна вратата след себе си. Ходът му така изненада мъжа, че той дори не оказа съпротива, когато Акос превъртя резето.
— Ако си искал да ме прилъжеш сам да се отровя, закъснял си — отбеляза Лазмет.
Акос се обърна. Тихоцветите, на които беше разчитал да му помогнат, чиито отровни цветчета можеха да повалят Лазмет, ако той не успееше, ги нямаше. Стъблата им пустееха. Цветовете бяха обрани.
Още усещаше хладния нож на гърба си. Ако Вакрез не му го беше дал, сега щеше да бъде мъртъв.
Лазмет разпери ръце и посочи умиращите листа наоколо. Беше застанал насред тясната каменна пътека, която пресичаше двора, за да не минават пазачите през смъртоносните цветове. Листата на тихоцветите умираха навръх Пробуждането, когато времето беше най-топло, макар че корените им оставаха жизнени за цял живот, ако за тях се полагаха необходимите грижи. Цялата зеленина около баща му беше повехнала, гниеше и миришеше на разорана пръст, готова да си отдъхва до следващия цъфтеж. Не беше останала отрова, с която да убие Лазмет.
— Лоша работа, но аз имам резервен план.
Той повдигна ризата си и извади Вакрезовия нож на потока.
— Вакрез. Това ме изненадва. Не вярвах, че е омекнал чак толкова в мое отсъствие.
Гласът на Лазмет беше изгубил притворството, с което обикновено разговаряше с Акос, и сега му приказваше напевно, като на твърдоглаво дете. Това не беше онзи Лазмет, който го смяташе за забавен. Това беше мъжът, който караше хората да изваждат собствените си очи.
— Ще трябва да го накажа веднага щом свърша с теб.
И започна методично да навива ръкавите си, докато те стигнаха до лактите му.