Зит и Етрек трябваше да вдигнат суматоха близо до страничната врата, за да привлекат стражите натам. Аз и Тека щяхме да се вмъкнем през нея, докато стражите се разправят с Етрек и Зит.
— Ето я — казах на Тека и кимнах към входа под големия сводест проход.
Вятърът развя бледолилавите поли на Има. Тя се загърна по-плътно в шала си и пое през площада.
Аз бях минавала под арката на амфитеатъра по пътя за арената, където срещнах в битка брат си. Тогава всичко беше по-просто. Един враг, един път напред. Сега имаше тирани, канцлери, изгнаници и безброй разногласия между хората, които им служеха.
Да не забравяме и Акос.
Каквото и да означаваше това.
— Сифа каза, че той не е тук — рече Тека, като че ли ми беше прочела мислите. — Лазмет го взел със себе си, накъдето и да е тръгнал. Знам, че това не е много утешително, но… за него е по-добре да го няма при нападението, нали?
По-добре беше. И аз щях да мисля по-ясно. Но не исках да си го признавам. Свих рамене.
— Питах я вместо теб — каза Тека. — Знаех, че няма да го направиш от гордост.
— Време е — казах аз, без да ѝ обръщам внимание.
Тръгнахме през площада в крак със Сифа, която се стараеше да изглежда небрежно и спокойно. Спря се пред една от масите да огледа поднос с пържена переста трева. С Тека вървяхме покрай съседната редица и я наблюдавахме през дима от ковачницата, която рекламираше безплатна поправка при закупуване на мечове на потока.
Наблюдавах от разстояние как Сифа и Има се приближиха до стража на входа. Бях сигурна, че езикът на Има може да бъде бърз и убедителен, щом ѝ се налагаше да влезе в амфитеатъра. В крайна сметка тя цял живот беше лъгала.
Когато и двамата стражи се увлякоха в разговора и ни обърнаха гръб, аз поведох Тека с бърз ход към страничната врата.
Тя беше зазидана под ъгъл в стената и по този начин се образуваше празно място за стража, така че той не се виждаше от улицата. Извадих меча на потока.
Войникът беше младо и високо момче и за миг на негово място съгледах Акос, когато за първи път си сложи шотетската броня и в моите очи ми се стори като точно въплъщение на онова, за което може би щях да мечтая, ако ми беше разрешено да мечтая за нормални неща. Но в следващия момент забелязах, че войникът е по-нисък, по-слаб и с по-светла коса — не беше Акос.
Тъкмо преди да го нападна, чух писъци зад гърба си. В края на площада от една от сергиите се извиваше облак дим. Не, не беше дим, а облак от насекоми, които полетяха едновременно. Писъците идваха от търговеца, който губеше цялата си стока наведнъж. Той се нахвърли с юмруци на Зит, който се смееше с пълно гърло, и го фрасна здраво в ченето.
Прибрах меча в ножницата и викнах:
— Стража!
Момчето с рижата коса излезе от нишата си да ме огледа.
— Ей там се сбиха — посочих с палец над рамото си.
— Пак ли! — изпъшка той и хукна с всички сили.
Тека се мушна вътре, без да се церемони, извади малката отвертка от джоба си и се зае с ключалката на вратата. Аз се озърнах да се уверя, че никой не ни гледа. Виждаха се само прегърбени търговци, шотетци, които въртяха очи крадешком, докато пазаруваха, и растящата суматоха, която Зит и Етрек бяха вдигнали.
— Здравей, скъпа — изрече тихо Тека с гласа, с който разговаряше с жиците. — Ще се отвориш ли заради мен? Не, това не ти е работа? Ах!
Чух щракване. Вратата се отвори и с Тека прекрачихме прага. Механизмът се заключи автоматично зад нас и едно гласче ми каза, че това ще попречи на бързото ни бягство, но нямаше какво да се направи. Затичахме се през тъмния проход с извития каменен свод към светлината в края му, който щеше да ни изведе пред местата от най-долния ред.
Сифа вече обикаляше арената и чуруликаше като птиче колко голямо било мястото и как ѝ се виждало къде-къде по-малко, докато седяла в публиката, и каквото още ѝ дойдеше на ума. Леко дрезгавият ѝ глас отекна десетки пъти, преди да стигнем до края на пасажа. Има мънкаше до нея в знак на съгласие.
Тека тозчас хукна нагоре по стълбите към апаратната зала зад седалките на второто ниво, но аз останах при ниската стена, която отделяше първия ред от площадката на арената, и затворих очи. Чувах песните, които съпровождаха върха на ножа на Ризек, докато той се забиваше в мен, виковете „Предателка!“, които ме бяха посрещнали, когато предизвиках Ризек отново на двубой.