— Не, не си го помисли. Беше милостив към мен. Тека също. Дори Има по свой начин.
Тя вдигна ръка към бузата му. Той се отдръпна.
Беше му много, много по-трудно да приеме прошката ѝ, отколкото осъждането ѝ, защото това означаваше, че трябва да се промени.
— Нека този път аз да бъда тази, която ще ти каже — бил си млад, изгладнял, изтощен. Изстрадал, объркан и самотен. И ако си мислиш, че аз, Сайра Ноавек, Бича на Ризек, убийцата на собствената си майка, не може да разбере какво си преживял, тогава не ме познаваш истински, не разбираш какво съм направила.
Акос я наблюдаваше внимателно, а тя го притегли към себе си и опря челото си в неговото, така че да могат да се гледат, да дишат същия въздух.
— С това, което сторих, отрязах парче от себе си — рече той.
— Няма нищо. Аз цялата бях насечена на парчета и съшита отново.
Тя се отдръпна.
— Засега ще ми бъдеш само приятел, нали? А по-нататък ще говорим по темата „още съм влюбена в теб, какво, по дяволите, ще правим по въпроса“.
Акос се усмихна.
— Покажи ми къщата си. Имаш ли снимки, от които да те е срам? По време на пътешествието сестра ти ми каза, че си бил много придирчив към чорапите си.
И така, Акос я заведе на горния етаж, сплел пръсти с нейните, отвори всичките си чекмеджета и се остави да стане прицел на подигравките ѝ.
Мила Киси,
Съжалявам, че не те дочаках. Не знаех кога ще се върнеш, а корабът ми отлита.
Надявам се, че ще разбереш защо не мога да остана. Тук вече няма място за мен. Но ти предлагам да сключим споразумение. Ако ти се опиташ да ограничиш дарбата си, когато съветваш Исае, аз ще се постарая да не се самоизмъчвам за Айджа. И Джорек. И Хеса.
Аз лично смятам, че твоята част е много по-лесна, затова най-добре приеми предложението ми.
Но не се шегувам — ти не си кукловод, Ки, макар да знам, че понякога ти се иска да бъдеш. Може би властта ти допада, но с нея трябва да се внимава, нали?
На Огра аз ще бъда по-далече от теб, отколкото някога съм бил в Шотет, но този път ще бъде различно. Този път ще мога да ти идвам на гости. Този път ще мога да бъда какъвто поискам и да отида където поискам.
Ще ми липсваш. Пази се.
Акос
П.П. Не се тревожи, все някога ще разговарям с мама.
Глава 56
Сайра
Един сезон по-късно.
Събудих се от тихо тананикане и от почукването — чук, чук, чук — на нож в дъска за рязане. Акос беше с гръб към мен, превил рамене над тесния шкаф. Купчинката от билки до него ми беше непозната — нещо огранско, което се беше научил да използва по половин дузина начини, откакто чиракуваше при Зенка.
Протегнах се и коленете ми изпукаха. Бях заспала под клокочещия звук на една нова отвара, която къкреше на печката, но тогава той седеше на края на леглото и четеше шотетска книга с преводача подръка, в случай че му потрябва. Напредваше бързо с шотетските знаци, но те бяха доста на брой и щяха да минат сезони, докато ги усвои.
— Чух онова пукащо коляно, Ваше суверенно величие — рече той.
— Добре — прозинах се аз. — Значи не си толкова непредпазлив, колкото изглеждаш.
Станах и с тихи стъпки отидох при него. На ръката му имаше превръзка — пипалото на някакво отровно огранско растение се беше увило около нея, докато събирал цветовете му, и прояло кожата му като киселина. Белегът му преминаваше през шотетските белези на смъртта, протягаше се през тях, но не ги беше заличил напълно.
— Това изглежда отвратително — посочих аз веществото, което режеше.
Беше зърнесто и черно, сякаш покрито със слой машинно масло. Беше боядисало пръстите му в сивкав цвят.
— И на вкус е ужасно. Но ако действа така, както предполагам, че ще действа, ще се сдобиеш с болкоуспокояващо, от което няма да ти се приспива през деня.
— Не е необходимо да посвещаваш толкова време на болкоуспокояващите. Справям се добре и с тези, които имам.
— Приятно ми е да ги забърквам. Не всичко опира до теб, нали?
— Обичам да ми говориш мили думи.
Обвих ръце около кръста му, вдъхнах мириса на свежест, която дълго оставаше по всичките му дрехи следобед, след като ходеше до малката оранжерия на кораба.
Огранците ни бяха дали назаем два кораба за странстването този сезон. Те бяха много по-малки от разрушения странстващ кораб, затова не всички шотетци, които имаха право, можеха да заминат, а тези, които щяха да заминат, бяха избрани с лотария. Но странстване щеше да има и това беше най-важното за повечето от нас, особено за изгнаниците, които от много сезони не бяха участвали в ритуала.