Аз обичах ли те? Щом чу тези думи, Акос разбра, че се е провалил. Не беше измъкнал Айджа от Шотет, както бе дал дума на баща си, преди да издъхне. Това не беше истинският Айджа, а със смъртта на Ризек си беше отишло и онова, което можеше да го върне.
Айджа беше погубен. Нещо стегна Акос за гърлото.
— Само ти знаеш — рече му Сифа. — Обичаш ли ме сега?
Айджа потръпна, направи вял жест с ръка.
— Аз… може би.
— Може би. — Сифа кимна. — Добре.
— Ти си знаела, нали така. Знаела си, че аз съм следващият оракул. Знаела си, че ще ме отвлекат. И не ме предупреди. Не ме подготви.
— За това си има причини. Съмнявам се, че ще намериш утеха в някоя от тях.
— Утеха! — изпухтя Айджа. — Не ми е нужна утеха.
В този момент прозвуча като Ризек с онова шотетско произношение на тувхийски.
— Напротив — възрази Сифа. — Всеки се нуждае от утеха.
Ново сумтене, но без отговор.
— Дошли сте пак да ме приспите, така ли? — Той кимна към Акос. — За това те бива, нали? Ти си майстор на отровите. И курва на Сайра.
Тогава Акос стисна в юмруци износената му риза и го повдигна, така че пръстите на краката му едва опираха в пода. Беше тежък, но не чак толкова за Акос, у когото кипеше енергия — енергия, която нямаше нищо общо с потока.
Акос го блъсна в стената и изръмжа:
— Затваряй си устата!
— Спрете и двамата — каза Сифа и стисна рамото на Акос. — Пусни го. Веднага. Ако не можеш да стоиш спокоен, излез.
Акос пусна Айджа и отстъпи назад. Ушите му бучаха. Не се усети кога му се нахвърли. Айджа се свлече на пода и прокара пръсти над главата си, която бръмчеше като кошер.
— Не знам доколко спомените, които Ризек Ноавек е натъпкал в черепа ти, са причината да си толкова жесток с брат ти — каза Сифа на Айджа. — А може би сега познаваш само жестокостта. Ала те съветвам да започнеш да се променяш, и то бързо, иначе като твоя майка и действащ оракул ще ти измисля някое много необичайно наказание. Разбра ли ме?
Айджа я измери с поглед за миг, после леко размърда челюст нагоре-надолу.
— След няколко дни ще кацнем — продължи Сифа. — Дотогава ще те държим тук под ключ, а при спускането ще те вземем с нас, но здраво вързан. Щом кацнем, аз ще отговарям за теб. Ще правиш каквото ти кажа. Иначе ще накарам Акос пак да те упои. Положението ни е крайно несигурно, за да ти позволим да създаваш хаос. — Тя се извърна към Акос. — Как ти се струва този план?
— Става — процеди той през зъби.
— Хубаво. — Сифа се усмихна насила и без всякакво чувство. — Искаш ли нещо за четене, докато си тук, Айджа? Нещо, с което да убиеш времето?
— Добре — съгласи се Айджа и едва повдигна рамене.
— Ще видя какво мога да намеря.
Тя пристъпи към него и Акос целият се наежи, в случай че ѝ потрябва помощта му. Но Айджа не помръдна, докато майка му взимаше празния поднос, не погледна ни единия от двамата, докато излизаха. Акос заключи отвън и на два пъти провери бравата, за да се увери, че ключалката не поддава. Беше се задъхал. Ето този Айджа помнеше от Шотет, Айджа, който вървеше навсякъде заедно с Вас Кузар, сякаш бяха другари от деца, а не смъртни врагове, Айджа, който го беше затиснал на земята, докато Вас караше Сайра да го измъчва.
Очите му горяха. Той ги стисна.
— Виждала ли си го такъв? — попита той. — Във виденията.
— Да — отвърна тихо Сифа.
— И помогна ли ти? Помогна ли ти да знаеш какво предстои?
— Не е толкова просто, колкото си мислиш. Аз виждам толкова много пътища, толкова много версии на хората… Винаги се изненадвам, когато видя кое бъдеще е настъпило. Ето, да вземем теб — аз все така не съм сигурна на кой Акос говоря. Има толкова други, които можеш да бъдеш.
Тя потъна в мълчание и въздъхна.
— Не — каза накрая. — Не помогна.
— Аз… — Той преглътна и отвори очи, ала гледаше не в майка си, а в стената отсреща. — Съжалявам, че не можах да го предотвратя. Аз… аз се провалих.
— Акос…
Тя го стисна за рамото и за кратко той се остави на топлината и силата на ръката ѝ.
Килията, в която държаха Ризек, беше измита до блясък, сякаш нищо не е било. В една скрита част от сърцето си Акос си пожела Айджа също да беше умрял. Така щеше да му олекне, вместо непрестанно да му напомня как беше оплел конците и не можеше да ги разплете.
— Няма какво да направиш…
— Недей — изрече той по-остро, отколкото би искал. — Него го няма. Сега не ни остава друго, освен да си понеса ориста.