Беше само негова и ориста казваше, че щеше да му е последната.
Сайра се отдръпна да го погледне и той подръпна края на ризата ѝ.
— Може ли?
Тя кимна.
Започна да разкопчава ризата от врата надолу и ненадейно усети нерешителност. Надигна се, колкото да целуне кожата, която изит по изит разголваше. Мека кожа за тъй силно момиче, мека кожа върху здрави мускули, кости и желязна воля.
Спусна я назад, надвеси се над нея, оставяйки толкова разстояние помежду им, колкото да усеща топлината на тялото ѝ, без да я докосва. Свали ризата от раменете ѝ и пак я целуна по корема. Копчетата бяха свършили.
Допря нос във вътрешната страна на бедрото ѝ и погледна нагоре към нея.
— Да продължавам ли?
— Да — рече тя с дрезгав глас.
Ръцете му обгърнаха колана на кръста ѝ и той остави диря от разтворените си устни върху кожата.
Глава 7
Киси
Корабът на Съвета е с размерите на малка планета — широк и кръгъл като ховър, но толкова голям, че направо си е страховит. Гледам го през прозорците на патрулния кораб от стъкло и гладък бял метал, който прибра аварийната ни капсула.
— Досега не си ли го виждала? — пита ме Исае.
— Само на снимки.
Прозрачните му стъклени панели отразяват потока там, където гори в розово, и празнотата — където не гори. Малки червени лампички по обшивката му премигват като вдишвания и издишвания. Движението му около слънцето е така слабо, че изглежда неподвижен.
— На снимките е различен. Не е толкова величествен.
— Прекарах три сезона тук като дете. — Юмрукът на Исае се плъзга по стъклото. — Учех се как да се държа благоприлично. Говорех с онзи диалект от периферията, а на тях това не им харесваше.
Усмихвам се.
— Все още се изпускаш понякога, когато не внимаваш. Харесва ми.
— Харесва ти, защото прилича на твоето хесанско наречие.
Исае мушка с пръст трапчинката ми и аз я шляпвам по ръката.
— Хайде — подканя ме тя. — Време е за скачването.
Капитанът на кораба, тантурест дребен мъж, по чието чело са избили капки пот, ни насочва към огромния кораб на Съвета, за да се закрепи за вход В, както го чух да казва. Светлоотразителната буква е изписана над вратата. Две метални плоскости се разтварят под буквата и един закрит коридор се скрепява със съскане. Друг член на екипажа дърпа лост и плътно запечатва връзката.
Всички стърчим пред люковете, когато те се отварят, и правим път на Исае да застане начело. Екипажът на патрула, който ни прибра, е в минимален състав, а задачата му е да обикаля средния пояс на слънчевата система, да не би някой да изпадне в беда или пък да създава неприятности. На борда с нас са само капитанът, първият офицер и още двама, ала никой от тях не е от приказливите. Навярно защото отирийският не им е много силен — когато отворят уста, ми звучат като треланци.
Прекрачвам напред в яркия тунел, зад вратите на люка, за да настигна Исае. Стъклените стени са кристалночисти. За миг ме обзема чувството, че се нося в празно пространство, но подът е здрав и стабилен.
Тъкмо застигам Исае, когато ни посрещат група хора с официален вид, в светлосиви униформи. На кръста си носят несмъртоносни палки, насочващи потока, които са проектирани да зашеметяват, не да убиват. Гледката ме успокоява. Така трябва да бъде — да има контрол, но без опасност за живота.
Мъжът най-отпред, с редица медали на гърдите, се покланя на Исае.
— Здравейте, канцлер! — произнася той отривисто на отирийски. — Аз съм капитан Морел. Председателят на Съвета е информиран за пристигането ви, стаите ви са приготвени, както и тези на… гостенката ви.
Исае приглажда пуловера си, сякаш така ще изправи гънките му.
— Благодаря ви, капитан Морел — казва тя и всички следи от наречието на периферията са се изпарили. — Позволете да ви представя Киси Кересет, семейна приятелка от планетата-нация Тувхе.
— За мен е удоволствие — обръща се към мен капитан Морел.
Тозчас разгръщам дарбата си. Това вече се е превърнало в инстинкт. Повечето хора реагират добре, когато мисля за дарбата си като за одеяло, което покрива раменете им, и капитан Морел не прави изключение — той се отпуска пред мен, усмивката му се смекчава, сякаш е напълно искрена. Мисля, че Исае също се поддава на въздействието ѝ, за първи път от дни насам. Чертите около очите ѝ забележимо стават по-меки.