— Не, просто не цъфтят. Сякаш знаят къде се намират, и пазят цялата си красота за Тувхе.
Усмихвам се.
— Романтична мисъл.
— Прекалено романтична за старец като мен, знам. — Очите му слабо заблестяват. — Сигурно си тувхийка, щом гледаш с такава любов тези цветя.
— Така е. Казвам се Киси Кересет.
Подавам му ръка. Неговата е суха като стара кост.
— Не ми е позволено да ти кажа името си, защото това ще загатне произхода ми, но аз съм председателят на Съвета, госпожице Кересет, и ми е драго да се запознаем.
Ръката ми увисва в неговата. Председателят на Съвета ли? Нямам навика да мисля за човека с това звание като за действителна личност със скрибуцащ глас и иронична усмивка. Когато представителите на всички планети избират председателя от група кандидати, той бива лишен от името и потеклото си, за да не показва пристрастие. Казват, че служи на слънчевата система в нейната цялост.
— Извинете, че не ви познах.
Нещо у него ме кара да мисля, че топлият недоловим полъх на бриз, пратен от дарбата ми, ще му хареса. Усмихва ми се и аз допускам, че има ефект, понеже прилича на човек, за когото усмивките са рядкост.
— Не съм се обидил — успокоява ме той. — Значи ти си дъщерята на оракула.
Кимам.
— Да, на действащия оракул на Тувхе.
— И имаш също брат оракул, ако Айджа Кересет е още жив. Да, научил съм наизуст имената на всички оракули, но си признавам, че трябваше да използвам една-две техники. Мнемоничната схема е доста дълга. Щях да ти я кажа, ако не я бях подсолил с две-три по-груби шеги, за да бъде по-интересна.
Засмивам се.
— Дошла си тука с Исае Бенесит? Капитан Морел ми спомена, че е довела двама свои приятели.
— Да. Аз бях близка със сестра ѝ Ори, тоест Ориев.
Той издава тих скръбен звук със затворени устни.
— Дълбоко съм опечален от загубата ти.
— Благодаря ви.
За момента мога да загърбя скръбта. Този мъж ще се почувства неловко, ако я види, само че благодарение на дарбата ми тя няма да се покаже, даже и да искам.
— Сигурно си много ядосана. Шотетците погубиха баща ти, брат ти, а сега и приятелката ти?
Странни думи. Твърде обобщаващи.
— Не бяха шотетците, а Ризек Ноавек.
— Истина е. — Той пак вперва поглед в заскрежените прозорци. — Но не мога да не си помисля, че народ, който се оставя да бъде управляван от тиранин като Ризек Ноавек, заслужава да понесе част от вината му.
Иска ми се да му възразя. Вярно, че мога да обвиня поддръжниците на Ноавек. Но ренегатите, изгнаниците, бедните, болните и отчаяни люде, които живеят в квартала около жилището, където се криехме? Те са жертви на Ризек, точно като мен. След като посетих страната, вече не съм сигурна, че мога да мисля за Шотет като за нещо единно. Хората са прекалено различни, за да ги сложа в един кюп. Все едно да кажеш, че щерката на един хесански фермер и един шисийски доктор с изящни ръце са едно и също нещо.
Иска ми се да му възразя, но не мога. Езикът ми се е вързал, гърлото ми е пресъхнало от тъпата ми дарба. Затова поглеждам равнодушно председателя на Съвета и го изчаквам да продължи.
— По-късно днес имам среща с госпожица Бенесит — казва той накрая. — Надявам се, че ще присъстваш на нея. Тя е вироглава понякога, а аз предчувствам, че твоето присъствие би я успокоило.
— Тази нейна вироглавост е едно от нещата, които харесвам у нея.
— В другарството това несъмнено е забавна черта. — Той се усмихва. — Но в политиката често е спънка за напредъка.
Предавам се на вътрешното си чувство и отстъпвам.
— Много зависи какво определение давате на „напредък“ — изричам с все същия шеговит тон.
— Надявам се до края на деня да постигнем съгласие по този въпрос. Ще те оставя да разгледаш цветята, госпожице Кересет. Отбий се в залата на Тепес — вътре е твърде горещо, но ти обещавам, че растенията в нея не приличат на нищо, което си виждала досега.
Кимам и той ме оставя.
Спомням си къде съм виждала тези очи — на едни снимки на интелектуалния елит на Коланд. Тези хора вземат някакво лекарство, което ги държи будни по-дълго от обикновеното, без да страдат от умора, и от продължителната употреба ирисите на светлооките често стават лилави на цвят. Това, че е родом от Коланд, не ми говори нищо за него — никога не съм ходила там, но знам, че планетата е заможна и не се интересува много от оракулите си. Но с тези очи е точно обратното. Това е човек, който цени напредъка повече от собствената си сигурност и суета. Той е целенасочен и умен. И навярно смята, че е по-проницателен от всички нас.