— А може би аз не искам да водя война — казва тя и се обляга в креслото. — Може би искам да преговарям за мир.
— Това е ваше право — отвръща председателят на Съвета. — Но в такъв случай ще бъда принуден да назнача разследване, което се надявах да избегна.
— Разследване на какво? — мръщи се Исае.
— Много лесно човек може да провери топлинните следи в амфитеатъра на Воа по времето, когато твърдите, че е настъпила смъртта на Ризек. И тогава ще се види, че Ризек е бил жив, когато е бил качен на борда на транспортния кораб. Което означава, че щом тялото му се носи в пространството, както вие казвате, някой друг го е убил. Не Сайра Ноавек.
— Интересна теория — изрича Исае.
— Не мога да си представя защо ви е да ме лъжете, че Сайра Ноавек е извършила престъплението на арената, освен ако не искате да защитите себе си, госпожице Бенесит. А ако срещу вас започне разследване за убийство, и то предумишлено убийство срещу самопровъзгласил се държавник, тогава ще ви бъде забранено да управлявате Тувхе, докато не бъдете оправдана.
— Значи, да се изясним — застрашително го поглежда Аст, — заплашвате да вържете ръцете на Исае с бюрократични дивотии, ако не постъпи, както вие искате.
Председателят на Съвета само се усмихва.
— Ако поискате да редактирам съобщението, с което обявявате война на Шотет, преди да го изпратите, с радост ще му хвърля едно око. А сега ме извинете. Приятен ден, госпожице Бенесит, госпожице Кересет… Аст.
Той кима три пъти с глава към всеки от нас и излиза. Поглеждам Исае.
— Сериозно ли ще те обвини в убийство? — питам аз.
— Нямам никакво съмнение. — Устните ѝ се свиват. — Да си тръгваме.
Глава 9
Сайра
— Сайра!
Тека повдигна веждите си насреща ми пред малката корабна баня, щом станах за моята смяна. Бях само по пликчета и пуловера от предишния ден. Избегнах очите ѝ, докато ровех из склада за чист работен комбинезон. Дрехите на всички ни бяха на свършване. Дано на Огра ни дадат нови.
Тека се покашля. Беше се облегнала със скръстени ръце на стената, чисто черна превръзка закриваше изваденото ѝ око.
— Нали няма защо да се тревожа, че някой ден дребното потомство на Кересет и Ноавек ще щъка насам-натам? — рече тя през прозявка. — Защото никак не ми се ще.
— Не, няма — изсумтях аз. — За нищо на света не бих си сложила главата в торбата!
— Ама никога ли? — Тека леко се смръщи. — Нали знаеш, че има такова нещо като противозачатъчни.
Леко подигравателното ѝ изражение, с което винаги ме гледаше, изчезна и тя стана сериозна.
— Дарбата ми — обясних аз и вдигнах ръка, за да ѝ покажа сенките, които се виеха около кокалчетата ми и ме жулеха — е инструмент за мъчение. Да не мислиш, че ще рискувам да предам това мъчение на плода, който ще расте в утробата ми? Даже рискът да е минимален? — Поклатих глава. — Не.
Тя кимна.
— Много достойно от твоя страна.
— Това… не е единственото нещо, което можеш да правиш с друг човек.
Тека се хвана за главата и изпъшка.
— Не питах чак за такива подробности! — чу се приглушеният ѝ глас.
— Тогава не задавай подвеждащи въпроси, генийче.
Намерих един работен комбинезон, затрупан под купчинка хавлиени кърпи, и като се изправих, го наложих върху тялото си. Крачолите ми бяха въздълги и трябваше да ги навия, но щеше да свърши работа. Наврях се пак в камарата, за да потърся гащета.
— Кога ще пристигнем на Огра? Защото много скоро ще ни свърши храната.
— Храната и тоалетната хартия. Рециклираната вода също почва да мирише странно — съгласи се Тека. — Мисля, че ще ни стигне, ако сме по-пестеливи. Два-три дни.
— Нововъведенията на кораба са направо фантастични — вметнах аз. Намерих чифт прекалено големи гащи, затикани в единия ъгъл на рафта, и стиснах топката дрехи до гърдите си. По гърба ме опари болка. — Ти сама ли ги направи?
— И Джорек помогна. — Лицето ѝ леко помръкна. — Къде ли е сега? Трябваше да ми прати съобщение от Воа, щом се погрижи за майка си.
Не познавах добре Джорек, знаех само, че е по-непорочна душа и от баща си и че е ренегат. Затова не исках да я утешавам. Думите ми щяха да прозвучат кухо.
— Ще научим всичко, когато стигнем на Огра.
— Да — Тека сви рамене. — Качвай се на навигационната палуба, Ноавек. Почивката ти свърши.