Следващите дни преминаха в мъгла. През повечето време спях сгушена в кухнята до мивката или в креслото на първия капитан, докато Акос караше смяната си. Околната обстановка като че ли беше създадена да ни докара до безумие — толкова скучна и тягостна беше. Небето се чернееше еднообразно, без звезди, планети или минаващи кораби, които да нарушат монотонността му. Периодично проверявах навигационната карта, за да се уверя, че не стоим на едно място.
Когато не спях и не бях на смяна, повечето време прекарвах с Тека, мъчейки се да не мисля за дарбата си. Тя ме научи на една игра, която обикновено играела с многоцветни камъчета, само че ние ползвахме шепа бобови зърна от кухнята и върху тях нарисувахме точки, за да ги различаваме. През повечето време се карахме кое зърно кое е, но постепенно разбрах, че препирните за Тека са знак за приятелство, и не ми пречеха, стига да не се разгорещявахме. Понякога Акос идваше при нас, преди да си легне, сядаше твърде близо до мен и тикваше носа си в косата ми, когато смяташе, че Тека няма да го види. Тя винаги го виждаше.
Нощите прекарвах сгушена в Акос и когато можех, откривах нови места, на които да го целувам. Първите ни опити за близост бяха изпълнени с неловък смях и свенливо гърчене — учех се да милвам друг човек, точно него, и ми беше трудно да се отпусна изведнъж. Но и двамата бяхме щастливи от тромавите си опити. Въпреки непрестанните му кошмари — той не се будеше с викове, но често се сепваше в съня и по челото му избиваше тънък слой пот — и моята неугасваща тъга по брат ми, който беше превърнат в чудовище, ние намирахме откъслечно щастие, което се крепеше върху това, че пренебрегвахме всичко край нас. Добре се получаваше.
Поне докато пред очите ни не се показа Огра.
— За какво им е било нужно на тези хора да се заселват тук? — попита Тека, докато се взираше в планетата с вид на черна дупка, към която се бяхме запътили.
Акос се изсмя.
— Същото може да се каже и за Тувхе.
— Не я наричай така, щом кацнем — повдигнах аз едната си вежда. — Ще ѝ казваш или Урек, или нищо.
— Добре.
Урек означаваше „празна“, но в думата се влагаше почит, не обида. За нас празнотата означаваше възможност, означаваше свобода.
Огра се беше появила като дребничка черна пукнатина между звездите пред нас, а сетне беше нараснала до дупка, като прогорено от разпилян въглен сукно. Сега планетата мрачно се уголеми над навигационната палуба и погълна всяко късче светлина в околностите си. Чудно ми стана как ли са могли първите заселници изобщо да разберат, че тук има планета. Тя приличаше повече на зейнала паст.
— Предполагам, че кацането няма да е лесно — обади се Акос.
— Да, трудно ще бъде — засмя се Тека. — Единственият начин да издържим, без да станем на кайма, е да изключим напълно корабните мощности и да паднем свободно. После ще трябва да активирам отново двигателите, преди да сме се превърнали в течност при сблъсъка. — Тя удари ръцете си една в друга. — Затова трябва да се вържем с коланите и да си кажем молитвата или там каквото ви носи късмет.
Акос беше по-блед от обикновено. Засмях се.
Зад гърба ни се появи Сифа, която притискаше някаква книга към корема си. На борда нямаше почти никакви книги — кому ли бяха притрябвали? — ала тези, които беше успяла да изрови, една по една ги беше давала на Айджа, когато му носеше храната. Нито Акос, нито аз питахме за него. Предполагах, че състоянието му си остава същото и най-коварните части от брат ми продължават да живеят у него. По-пресни вести не ми бяха нужни.
— Късметът не е нищо повече от идея, която кара хората да вярват, че имат власт над една или друга страна от съдбата си.
Тека се замисли, а Акос обели очи.
— А може би думата показва как изглежда ориста за нас, останалите — казах ѝ аз. Никой друг освен мен нямаше желание да спори със Сифа — Тека благоговееше пред нея, а Акос я презираше. — Забравила си какво значи да гледаш бъдещето от този ъгъл, не от твоя.
Сифа ми се усмихна самодоволно. Често го правеше.
— Може би имаш право.
— Всички да си вържат коланите — нареди Тека. — Оракул, искам да седнеш в креслото на първия капитан. Ти знаеш най-много за управлението на кораба.
— Хей! — възразих аз.
— Дарбите се объркват на Огра — обясни ми Тека. — Не знаем какво ще стане с вашите, затова сядайте отзад. Пази братята Кересет.
Сифа вече беше довела Айджа — той седеше вързан на една от седалките за кацане и гледаше втренчено в пода. Въздъхнах и отидох на главната палуба. С Акос седнахме от другата страна на пътеката и аз си сложих коланите на гърдите и кръста. Акос се засуети със своите, но аз не му помогнах — той знаеше как да ги върже, само трябваше да посвикне с тях.