Наблюдавах Тека и Сифа, които натискаха разни копчета и ключове и се подготвяха за кацането. За Тека всичко беше навик. Това поне ме успокои. Не ми се щеше да падаме свободно през враждебната атмосфера с капитан, който умира от страх.
— Почва се! — изкрещя Тека и с това единствено предупреждение всички лампи в кораба угаснаха.
Моторът спря. Черната атмосферна обвивка удари навигационния прозорец като вълна питарски дъжд и известно време не виждах нищо, не усещах нищо. Прииска ми се да закрещя.
Гравитацията на Огра ни пое и стана по-зле, много по-зле от преди малко. Изведнъж усетих как тялото и стомахът ми се разделят, единият полита нагоре, а другото ме тегли тежко надолу. Корабът се разтресе, металните листове заскърцаха под болтовете, стъпалата към навигационната палуба задрънчаха. Зъбите ми щракнаха. Още беше тъмно като в рог и нищо не се виждаше, даже сенките на дарбата ми, които се виеха около ръцете ми.
До мен Акос редеше под носа си литания от ругатни на три езика. Аз не можех дума да обеля. Месата тежаха прекалено много на костите ми.
Чу се трясък и после двигателят пак се задвижи с бучене. Преди лампите да се включат обаче, планетата светна под нас. Все още цареше мрак — нито слънцето, нито потокът можеха да проникнат през атмосферата на Огра, но земята беше осеяна от светлинки, набраздена от светлинни жилки. Контролното табло грейна и ужасното усещане за тежко падане изчезна. Корабът се заспуска надолу и все надолу.
А след това — гореща, остра, непосилна болка.
Глава 10
Акос
Сайра пищеше.
Ръцете на Акос трепереха от кацането, но той продължи да разкопчава коланите, които го държаха на стола почти по своя воля. Щом се освободи, той скочи и коленичи пред Сайра. Сенките се оттеглиха от тялото ѝ като черен облак, точно както беше станало, когато Вас я накара насила да го докосне в затвора на амфитеатъра, където едва не беше изгубила живота си. Тя беше заровила ръце в косите си и стискаше. Погледна го и странна усмивка се изви на лицето ѝ.
Той сложи ръцете си върху нейните. Сенките приличаха на пушек във въздуха, но се оттеглиха навътре в тялото ѝ като многобройни нишки, които някой беше дръпнал рязко.
Чудатата усмивка на Сайра изчезна. Тя се взираше в сключените им ръце.
— Какво ще стане, когато ме пуснеш? — попита тихо.
— Ще се справиш. Ще се научиш да контролираш сенките. Вече можеш да го правиш, не помниш ли?
Тя се изсмя безгрижно.
— Мога да те държа колкото искаш — предложи Акос.
Очите ѝ светнаха с твърд блясък. Когато заговори, направи го със стиснати зъби:
— Пусни ме.
Акос си спомни нещо, което беше прочел в една от книгите, оставени от Сайра в стаята му на странстващия кораб. Наложи му се да използва преводач, защото съчинението беше писано на шотетски, а заглавието му беше „Основни положения в шотетската култура и религия“.
Там се казваше следното: „Най-забележителната черта в нрава на шотетците се превежда буквално като «брониран», но чужденците я наричат «храброст». Тя не обозначава безстрашие в мигове на трудности, макар че шотетците се отнасят с огромно уважение към смелостта, а едно вродено качество, което нито може да се научи, нито да се имитира. Човек го носи в кръвта си, точно както и шотетския език на откровението. При нападение храбростта никога не се предава. Тя е постоянство, приемане на риска и нежеланието да се предадеш.“
Никога досега този абзац не му се беше струвал толкова уместен.
Акос се подчини. Отначало сенките се появиха и пак образуваха димен облак около тялото ѝ, но Сайра стисна зъби.
— Не мога да срещна огранците със смъртен облак край мен — рече тя.
Очите ѝ се впиха в неговите. Тя пое дълбоко дъх. Сенките започнаха да се провират обратно под кожата ѝ, пълзяха като червеи по пръстите ѝ, гърчеха се нагоре по врата ѝ. Тя пак изпищя със стиснати зъби на половин дузина изити от лицето му. Сетне изпусна дъха си със свистене, както го беше поела, и се изпъна. Облакът беше изчезнал.
— Върнаха се, каквито бяха по-рано, преди да те срещна — каза ѝ той.
— Да, от планетата е. Тук дарбата ми е по-силна.
— Идвала си тук преди?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, но го усещам.
— Искаш ли лекарство за болките?
Ново поклащане на главата.
— Още не. Все някога трябва да се приспособя. Защо не още сега.