Выбрать главу

— Растенията са месоядни? — удиви се Акос.

— Доколкото знам. — Тя сви рамене. — Или ядат потока. Сигурно затова са оцелели тук. Ако на Огра има изобилие от нещо, това е потокът. — Тя се усмихна дяволито. — И сякаш не стига вечно да живееш в страх да не те изядат… хм, да кажем, че когато спомена „урагани“, мъжът не говореше за дъжд по Пробуждане.

— Говориш със загадки, а? — намръщи се Сайра.

— Да! — усмихна се широко Тека. — Приятно е да знаеш нещо повече поне веднъж. Хайде, елате.

И тя ги отведе до един от каналите. За да стигнат до брега, трябваше да слязат по няколко неравни и напукани от коренищата стъпала. Акос опипа с ръка упоритите корени, които бяха покрити с фин черен мъх.

Тук имаше растения. На Пита той не беше мислил за чуждоземните видове, най-вече защото там нямаше растителност, или поне не се срещаше на онези места, където можеше да я стигне. Но Огра беше обрасла нагъсто с дървета. С радостна възбуда той се зачуди какво ли може да се направи от растенията тук.

На брега на канала ги чакаше дълга и тясна лодка с четири места на двете насрещни пейки. По отблясъка ѝ Акос се досети, че е направена от метал. Беше тъмно, светеше само розовата ивица във водата под лодката.

— Каква е тази светлина? — попита той Тека.

Отговори му жената, която стоеше на носа на лодката и чиито черни очи бяха очертани с бяла боя. Отначало той си помисли, че боята има някаква практическа цел, но колкото по-дълго я гледаше, толкова повече му се струваше, че беше само за украса, като черните линии, които хората на родната му планета слагаха над миглите си. Тук бялото просто се виждаше по-лесно.

— В огранските води живеят много видове бактерии — обясни тя. — Те светят в най-различни цветове и ще ви напомнят, че само най-черната вода става за пиене.

Даже водата бранеше себе си на Огра.

Акос последва Тека по кандилкащата се дъска, която свързваше брега с лодката, и стъпи на едната пейка, за да стигне до другата. Сайра се настани до него и той я хвана за китката там, където свършваше бронята. Стисна я и се наведе над лодката, за да погледне във водата. Розовите ивици плаваха лениво с течението.

Той се помъчи да пропъди мисълта за Сифа, с нейните бдителни и за него очи, и Айджа, които се настаняваха зад тях. Но лодката хлътна под тежестта им, а с нея и сърцето му слезе в петите. Вече нямаше да може да отбягва Айджа, както правеше на кораба. Тук бяха принудени да се търпят един друг — тувхийци, шотетци, огранци.

Жената пред тях седна и пое огромните весла, които се поклащаха от двете страни на съда. Лодката рязко потегли напред, когато тя загреба. Лицето ѝ не издаваше никакво усилие. Беше силна.

— Полезна дарба — отбеляза Сайра.

— Върши работа понякога. През повечето време ме викат да отварям инатливи буркани — отговори жената и загреба ритмично. Лодката проряза водата като горещ нож масло. — Между другото, не си топете ръцете в канала.

— Защо? — попита Сайра.

Жената само се изсмя.

Акос продължаваше да наблюдава менящите се цветове под повърхността. Розовото сияние беше прилепнало към плитчините покрай брега на канала. В по-дълбокото се виждаха сини точици, пурпурни струйки и тъмночервени кладенци.

— Ето там.

Огранката кимна с глава и всички проследиха жеста ѝ до един обемист силует. Отначало Акос си помисли, че това са бактерии, които са попаднали в течението. Но когато минаха покрай него, той забеляза, че това създание е двойно по-широко от тясната им лодка и двойно по-дълго от нея. Главата му беше закръглена — поне той допусна, че това е глава — и имаше най-малко дузина пипала, които завършваха по краищата с тънки пера. Акос го видя само защото бактериите се бяха прилепили по гладките му страни като ивици боя.

Създанието се превъртя, пипалата се извиха като въжета и на хълбока му се видя уста, колкото да погълне човек, опасана от тънки остри зъби. Акос застина.

— Подводната страна на тези лодки е изработена от защитен материал, който се казва соджу — обясни огранката. — Животното галанск е привлечено от потока и се храни с него. Ако пуснеш ръката си във водата, ще го привлечеш към себе си. Но в тази лодка не може да ни усети.

И явно беше така — при следващото загребване на веслата галанскът пак се превъртя и се гмурна в дълбокото, превръщайки се в слабо сияние под повърхността на водата. Малко след това се изгуби от поглед.

— Тук ли добивате този метал? — попита Тека жената.

— Не, не. На тази планета няма нищо, което да не е богато на потока. Внасяме го от Есандер.

— Защо живеете на планета, която така решително иска да ви убие? — полюбопитства той.