— Госпожице Ноавек — обърна се към мен, щом свърши. Очите ѝ, черни като моите, проследиха сенките, които обгръщаха гърлото ми досущ като душаща ме ръка. — Казвам се Иса и току-що научих от комуникационната кула, че сме получили обаждане за вас от Щабквартирата на Съвета.
— За мен ли? — повдигнах вежди. — Сигурно грешите.
— Записът е излъчен преди няколко часа по новините в целия Съвет. С тази скорост стигат до нас на Огра. За беда, този запис има ограничение във времето. Съобщението е от Исае Бенесит. Ако желаете да отговорите, подгответе се да действате незабавно.
— Какво? — попитах аз. Усетих жужене в гърдите, подобно на бръмченето на потока, само че по-силно, по-дълбоко. — Трябва да отговоря незабавно?
— Да, иначе отговорът ви няма да стигне навреме до нея. Закъснението в комуникациите ни е непростимо, но няма как да бъде заобиколено. Може да направим записа тук и да го изпратим на следващия сателит, който ще напусне атмосферата ни след минути. В противен случай трябва да чакаме още час. Последвайте ме, моля ви.
Посегнах към ръката на Акос. Той ме хвана здраво и двамата тръгнахме след Иса през навалицата.
Иса беше спряла съобщението на пауза върху екрана на отсрещната стена. Той беше широк колкото разперените ми докрай ръце. Жената ме накара да застана върху един кръг на пода, изпъди всички наоколо, даже и Акос, и включи лампа, която хвърли жълта светлина върху лицето ми. Предположих, че това е заради камерата, която щеше да запише съобщението ми.
Майка ми ми беше давала съвети по въпросите на дипломацията, но само като малка. След смъртта ѝ нито баща ми, нито брат ми си бяха правили труда да продължат тази част от образованието ми. Те бяха предположили логично, че въоръжено момиче като мен няма да има нужда от такива познания. Опитах се да си спомня уроците ѝ. Не се прегърбвай. Говори ясно. Не се страхувай да обмислиш отговора си — мълчанието се струва по-дълго на теб, отколкото на тях. Това беше всичко, което помнех. Все трябваше да ми послужи.
Исае Бенесит се появи на екрана по-грамадна, отколкото някога е била на живо. Лицето ѝ беше открито — предположих, че след убийството на сестра си бе свалила маската, тъй като вече нямаше с кого да я сбъркат. Белезите изпъкваха върху кожата ѝ, но не натрапчиво. Лицето ѝ беше намазано с грим, но без тях. По нейно настояване, предположих аз.
Черната ѝ коса лъщеше прихваната назад, беше облечена в рокля с висока яка — така допуснах, защото я виждах само до кръста — от дебел черен плат, който изглеждаше почти втечнен. Встрани на врата ѝ грееше златно копче. На челото ѝ за корона имаше златна диадема, но без никакви украшения. Този канцлер не желаеше хората да го свързват с изобилието и богатството на Отир. Този канцлер водеше Осок, Шиса и най-вече Хеса. Сърцето на Тувхе.
Тя беше положила огромни усилия да не изглежда красива и нежна. Беше поразителна с внимателно очертаните си с чернило очи и с обичайния мургав цвят на кожата си, върху която не беше сложила нищо друго, освен малко пудра, за да не лъщи.
Аз обаче не се бях къпала като хората повече от седмица и бях облечена с тройно по-голям работен комбинезон.
Чудесно, няма що.
— Аз съм Исае Бенесит, орисан канцлер на Тувхе, и говоря от името на планетата-нация Тувхе — подхвана тя.
В помещението край мен се възцари тишина. Стиснах отпуснатите си ръце в юмруци. През тялото ми премина болка, пламна в ходилата ми и през краката плъзна към корема ми.
Премигнах, за да прогоня сълзите, насилих се да се съсредоточа и да стоя неподвижно.
— Това съобщение е адресирано до наследницата на тъй наречения шотетски трон — продължи тя. — След като смъртта на Ризек Ноавек беше потвърдена, по закона за наследственото право, спазван от шотетския народ, то трябва да бъде предадено на Сайра Ноавек преди изгрев-слънце, според днешния час в шест и тринайсет минути… През последните няколко сезона понесохме редица актове на шотетска агресия. При едно нападение беше убит нашият залязващ оракул, а изгряващият ни оракул беше отвлечен. Само преди броени дни сестра ми Ориев Бенесит беше отвлечена и убита на централен градски площад.
Беше се упражнявала с изявлението, защото не се запъваше, макар че очите ѝ святкаха от злоба. А може би си въобразявах.
— Ескалацията на тези агресивни действия повече не може да се пренебрегва. Тя трябва да бъде посрещната със сила. — Исае се покашля тихо, кратък миг на човечност. — Сега ще ви прочета условията на шотетската капитулация пред Тувхе… Първа точка: Шотет ще разпусне редовната си армия и ще предаде всичките си оръжия на тувхийската държава. Втора точка: Шотет ще предаде странстващия си кораб на Съвета на Деветте планети и ще се откаже от странстванията, за да се установи във и около местността, известна като Воа, на север от южните морета. Трета точка: Шотет ще разреши на войските на Тувхе и Съвета да окупират територията му, докато в страната се възстановят редът и мирното сътрудничество със Съвета и тувхийските власти. Четвърта точка: Шотет ще се откаже да се нарича суверенна държава и ще признае, че е част от тувхийската нация. Пета точка: Шотет ще изплати репарации на всички обществени здания и семейства, пострадали при шотетската агресия през последните сто сезона на планетата Тувхе и на другите планети, в размер, който ще бъде определен на по-късна дата от комитет на Съвета и тувхийските власти. Шеста точка: Всички шотетци, които се определят като изгнаници от режима на Ноавек, ще се завърнат на Тувхе и ще се установят в отделен от Воа район, където ще получат амнистия и пълно тувхийско гражданство.