— Какво оръжие ще използваш? — пита Аст. — Пехотинците ще бъдат лоша стратегия срещу шотетците, като знаеш какво могат обикновените граждани.
— Те не са шотетски граждани — строго изрича Исае. — Фактически те са бунтовници срещу законното ми управление.
— Знам — отвръща тихо Аст.
Исае захапва едно от кокалчетата си, зъбите ѝ се впиват надълбоко. Иде ми да дръпна ръката от устата ѝ.
— Все още чакам потвърждение от лидерите на Пита, но ще използваме тяхното оръжие. Наричат го антипоточен заряд… Дава резултати. Мога да го насоча срещу амфитеатъра, където убиха Ори, а оттам разрушенията ще се разпрострат. Машината ще срине сградата със земята.
Дъхът ми излиза плитък. Ето затова дойдох тук — за да попреча на Исае да извърши нещо, за което ще съжалява, да се погрижа Тувхе да не кривва от правия път. Значи трябва да я успокоя. Трябва да ги спра навреме, докато още набират скорост. Пращам дарбата си като извита вълна, която ги връхлита едновременно. Аст трепва както винаги, но Исае не забелязва. Представям си как водата повдига тежестта от тялото ѝ и тя се понася на повърхността, сетне леко придърпва крайниците ѝ и се връща при мен.
— Има закон срещу атакуването на цивилни мишени без необходимост — изричам спокойно.
Исае ме поглежда лениво, сякаш е полузаспала. Долната ѝ устна е изцапана в червено.
— Извън пределите на Воа има казарма — предлагам аз.
— Където дори не знаем дали ще има жива душа — възразява Аст. — Във Воа цари пълен хаос. Войниците най-вероятно са влезли в града, за да поддържат реда. Ако атакуваме казармата, рискуваме да съборим десетина постройки и палатки — и толкова.
Исае продължава да хапе кокалчето си. Червена струйка ми показва, че то вече кърви. Обхванала я е същата дива сила, както преди да убие Ризек, само че сега няма цел, която да я погълне. Аст ѝ предлага място, в което да вложи разрушителната си енергия, но на каква цена? Невинни човешки животи? Старци, деца, дисиденти, ренегати, куци, сакати и бедни?
Да не говорим какво ще ѝ струва на нея като човека, който е дал заповедта за това разрушение.
Хайде, мисли.
— Убийството не е единственият начин да получиш резултат — обаждам се аз. — Шотетците ценят малко неща. Езика си…
Раздразнението на Аст лумва и аз се задавям, дарбата ми пречи да отговоря, не ми позволява да продължа.
— Да, дай да се впуснем в отвлечени разсъждения, вместо да ударим действителни цели — тросва се Аст. — Защо не!
Пак пускам дарбата си, нова вълна. Сега Исае се нуждае от малко мир и покой. И все едно колко близки са с Аст, той не може да ѝ ги даде.
Аз мога.
— Шшът, Аст! — Исае вдига ръка. — Ки, продължавай.
Изчаквам свитото ми гърло да се отпусне. Затова Аст трябва да се успокои и не просто да се успокои, ами да се засрами, че не ми позволи да говоря. Едва когато лицето му хубаво се е усмирило, мога пак да заговоря.
— Те ценят езика си, както и оракулите, които са извън въпрос, и странстванията.
— Странстванията. — Исае кима. — Имаш право. — Очите ѝ грейват. — Може да ударим кораба. Тъкмо се завърнаха, затова на борда ще бъде само основният екипаж. Жертвите ще бъдат минимални, но символичната победа ще е огромна.
Това не е мое решение, но не е и на Аст. По-добре от нищо, предполагам.
Аст се намръщва, очите му както винаги гледат вторачено в недалечна неизвестна точка. Известно време не е ставал, летящият бръмбар водач с цъкане и цвърчене е кацнал на рамото му и антенките му се местят също толкова накъсано като механичните му очи.
— Мек удар — казва той.
— По-добре да съжалявам, че съм била прекалено мека, отколкото прекалено твърда — с отсечен глас изрича Исае и показва, че обсъждането е приключило. — Ще се свържа с генерал Ден. Ще се погрижа да разполагаме със снимки на кораба, които не са отпреди половин сезон.
Усмихва ми се с прекалено свирепо лице, за да съм спокойна. Това означава, че Исае, която уби Ризек, още се спотайва някъде в душата ѝ и изчаква да нанесе отново удара си. Но няма от какво толкова да се тревожа. Това в крайна сметка ме привлече у нея на първо място — тя е способна, решителна. Не се нуждаеше от ничии грижи, най-малкото от моите. Никога не би си признала, че сега това се е променило.