— Къщата е пълна със сенки — реших да заобиколя темата.
— Аха — рече Исае. А сетне за моя изненада попита: — Искаш ли да ми разкажеш за тях?
Засмях се.
— Ти искаш ли да чуеш за тях?
Тя сви рамене.
— Разговорът за дреболиите и бездруго не ни върви, а и аз нямам време за тях. Тъй че — да, искам да чуя за тях.
Кимнах и плеснах тестената топка в масата. Облизах суровото тесто от пръстите си, после се измих над мивката и се изтрих в суха кърпа. След това я заведох в дневната. От хляба в цялата къща миришеше на мая и подправки. По панталоните ми още имаше тестени отпечатъци от пръстите ми.
Посочих едно място на пода, което по нищо не се отличаваше от останалите протрити дъски.
— Ето там падна тялото му.
Исае не ме попита за кого говоря. Историята ѝ беше известна — всички в Тувхе я знаеха. Тя клекна до мястото, където издъхна баща ми, и прокара пръсти по грубите шарки.
Стоях там и не помръдвах. А сетне думите се заизливаха:
— Минаха часове, преди да го измия. Седях до тялото му и част от мен чакаше… Знам ли какво… Може би той да се събуди. Или аз да се събудя от кошмара. — Изхлипах тихо и болезнено. — А сетне трябваше да се хвана на работа. Да увия тялото му. Да намеря кофа и да я напълня с топла вода. Да събера стари кърпи. Представи си да стоиш пред шкафа и да се мъчиш да определиш колко кърпи ще ти трябват, за да измиеш кръвта на баща си.
Задавих се, но този път от сълзи. Не бях плакала пред друг човек, откакто дарбата ми се прояви. Вярвах, че сега това е невъзможно, както беше невъзможно да задавам груби въпроси на хората или да им се присмивам, когато някой падне на заледен път.
Исае зашепна молитва. Това не беше молитва за душевен покой, не беше и молитва за мъртвец. Беше благословия над свещено място.
Исае смяташе, че лобното място на баща ми е свещено.
Коленичих до нея, исках да чувам гласа ѝ, докато изрича думите. Ръката ѝ се уви около моята, беше повече от необичайно да докосвам човек, когото не познавам и даже не харесвам. Но тя ме стисна силно, за да не я пусна, и довърши мълчешком молитвата.
И аз продължих да държа ръката ѝ.
— На никого досега не съм разказвала това. На хората им става неприятно.
— На мен само това няма да ми стигне, за да ми стане неприятно — отвърна Исае.
Хладните ѝ пръсти ме погалват нежно по скулата, изтриват сълзите ми, затъкват къдрав кичур зад ухото ми.
— Трябва да поработим над определението ти за хубави спомени — шегува се тихо и с много нежност.
— Дълги сезони не бях плакала, освен когато оставах сама. Нямаше кой да ме утеши, даже и майка ми. Трагедиите в живота ми са непосилни за повечето хора. Но не и за теб. Ти можеш да понесеш всичко, каквото и да ти разкажа.
Ръката ѝ още стои зад ухото ми.
После се вплита в косите ми, навива кичурите ми на пръстите си.
Аз я целувам. Веднъж — нежно, кратко.
Отново, по-настойчиво, тя отвръща.
Отново, сякаш не можем да търпим да сме разделени.
Буйните ми ръце напипват тила ѝ и ние се притискаме, нагаждаме се, оплитаме се.
Заравяме се надълбоко в това малко джобче от щастие.
Глава 13
Акос
Настаниха изгнаниците във временни жилища, където леглата бяха накамарени едно над друго и бяха заврени в стените в опасани с метал жлебове. Тази уредба не беше за постоянно, но за два-три дни щеше да свърши работа, или поне така беше казал изгнаникът, който им показа леглата.
Сайра взе най-горното — не ставаха за двама души, затова щяха да спят поотделно, — защото се катереше като катерица, а Тека, която беше също толкова пъргава, зае това под него. Сифа и Айджа се настаниха на двете най-долни легла и тъй Акос се озова точно по средата. Между две шотетки и двама тувхийци. Ориста сякаш беше изоставила всяка изтънченост и беше решила да му се подиграва.
Макар че метална плоскост го отделяше от леглото на Тека, той цяла нощ чуваше шумоленето на чаршафите, докато тя се въртеше. Събуди го жената от съседната колона, която скочи под него с присвити нозе. Имаше нещо в движенията ѝ, в стойката ѝ, което му беше познато.
— Явно губя пъргавината си, щом те събудих — с дрезгав глас изрече жената и навлече панталона си. Вдигна поглед към него.
— Познавам те отнякъде — каза ѝ той, преметна краката си над ръба на леглото и също скочи на пода. Пръстите му се свиха от студената земя.