Всички в столовата притихнаха.
— Аз съм Лазмет Ноавек, законният шотетски суверен.
Глава 14
Сайра
Лицето на баща ми е искра.
И всичките ми спомени лумват.
Хиляди мигове, в които очите му се плъзват по мен, докато оглежда някое помещение. Възлестите му, жилави ръце с безкрайните редици клейма на смъртта. Вената, която пулсира в средата на челото му, когато някой си навлече яда му. Това беше образът, който бях запечатала в съзнанието си за него, но този не беше най-лошият.
Така и не видях най-свирепия му гняв, защото никога не ме покани в залата — сега знаех, че ми е направил услуга, но по онова време се чувствах отхвърлена. Но канеше Ризек. Когато беше малък, той присъстваше на екзекуциите, разпитите и жестоките тренировки, в които шотетските войници бяха захвърляни като носни кърпички. А когато поотрасна, беше принуден да участва, за да научи изкуството на болката така, както други учеха музика и езици, и да си създаде същата ужасяваща слава, каквато имаше баща ми.
И тъй, най-лошите ми спомени от Лазмет бяха спомените за Ризек и майка ми, която най-сетне беше получила разрешението му да се оттегли. Ръцете ѝ треперят леко, докато сваля огърлицата или разкопчава роклята си. Ризек затиска с две ръце устата си, за да не чуе някой сподавения му плач — само че аз знаех за какво да се ослушвам, — или крещи безпричинно по Вас, докато прегракне.
В момента Лазмет Ноавек се взираше в мен от екрана над главата ми и аз си наложих да изправя гръб. Гледаше в летяща камера, не в мен, но аз се почувствах като онзи първи път, когато ме погледна в очите, и ми се щеше да издържа на критичния му поглед. Той въплъщаваше телом най-лошата страна на Ризек, но аз не спирах да искам одобрението му, бащиното си одобрение.
Ами ако не е бащиното? — обади се едно гласче в главата ми.
— Аз съм Лазмет Ноавек, законният шотетски суверен — произнесе той.
Изглеждаше отслабнал в сравнение с последния път, когато го видях, и по-сбръчкан, но иначе си беше все същият. Когато косата му оредя, беше започнал да си бръсне главата и темето му беше гладко, с изключение на костите, които стърчаха от всяка страна под остър ъгъл. Очертаните мускули, които обгръщаха скелета му, и бронята, която носеше и сега, не можеха да скрият тесните му рамене. Лицето му беше загоряло и обветрено — не беше тъмнокож като мен, приличаше на бял човек, който дълги сезони е бил изложен на палещите лъчи на сурово слънце. По лицето му беше набола груба четина.
Само Ризек и Вас присъстваха на смъртта му по време на странстването. Те бяха изпратени на отделна секретна мисия — да намерят и заловят оракул. Откакто баща ми научи братовата ми орис — първородният син от семейство Ноавек ще загине от семейство Бенесит, — двамата не спираха да търсят изход. Всяко странстване беше нов шанс да заловят оракул. По време на въпросното странстване били нападнати от местна войска, която числено ги превъзхождала. Лазмет паднал и принудил Ризек и Вас да си плюят на петите. Тяло липсваше, но нямаше причина Ризек да е лъгал. Досега.
Стана ми чудно дали изобщо са били нападнати. Къде е бил Лазмет през всичките тези сезони? Не може да се е укривал. Той никога не би се предал доброволно. Сигурно е бил хвърлен някъде в затвора. Но как се е измъкнал оттам? И защо се връща сега?
Лазмет се покашля и сякаш едри камъни се сринаха с грохот по скален скат:
— Всичко чуто досега от устата на жената дете, която взе живота както на съпругата ми, така и на сина ми, трябва да се пренебрегне, тъй като според нашите закони за наследственото право тя не е лидерът на Шотет.
Отвсякъде хората заизвръщаха очи към мен, после пак ги насочиха към екрана. Все ми е едно, казах си. Но си спомних как ръката ми с ивиците сянка се стяга около майчината ми, за да я отблъсне, и потреперих. Аз не съм убила Ризек, но не съм невинна за майчината ми смърт.
Никога вече няма да мога да кажа, че съм невинна.
— Говоря от името на шотетския народ, който в продължение на стотици сезони е бил презиран, обиждан и унижаван от планетите-нации в Съвета. Народ, чието могъщество нарасна въпреки вечното презрение. Ние отговаряме на всички критерии за присъединяване към Съвета. Установихме се на планета, но продължиха да не ни зачитат. Създадохме могъща армия, но продължиха да не ни зачитат. Получихме орисано семейство, което беше пророкувано от всички оракули в слънчевата система, но продължиха да не ни зачитат. На това ще бъде сложен край.