Баща ми се наведе, прегърна я и я отнесе във всекидневната. Наблюдавах как дългите ѝ крака подскачат при всяка негова крачка.
— Е — рече ми мама, — все пак ще я кръстим „стаята на Ори“.
С Исае бавно изплуваме от спомена и тя ми се усмихва. Ръката ѝ продължава да стои между бузата и дланта ми.
Държа я да не се разпадне, мисля си аз.
И още: Какво ще стане, когато вече не мога?
2.
Киерта. Съществително име: От огрански: „нещо, което под напор е добило нова форма“
Глава 21
Киси
Спускането на Огра едва не ме убива.
Трябваше да проявя известна хитрост, а също и умело да използвам дарбата си, но убедих Исае да замина при шотетските изгнаници и да започна разговори за мир. Ще работим заедно, за да свалим Лазмет от поста. Изгнаниците не са наши врагове. Техните цели не са по-различни от нашите. Мина известно време, докато думите ми пуснат корен, ала даже и сега тя е настроена недоверчиво, но поне се съгласи да разузная положението.
Седем дни след нападението във Воа тя ми намира място на транспортен кораб, който доставя храна за Огра. Намушквам се на една седалка, между грамадна щайга с плодове, произведени в отирийска лаборатория, и хладилник, натъпкан с треланско птиче месо. Екипажът е от треланци, чийто език не говоря, затова не мога да се включа в шегите им. А треланският се говори без всякаква интонация, затова дори не мога да си давам вид, че слушам музика. От дъжд на вятър те ми се усмихват. Ясно ми е, че не ми обръщат внимание, но това не ме учудва. На мен рядко някой ми обръща внимание, макар че надали се досеща защо.
Капитанът на кораба, който е дебел от краката до раменете, а от ризата над гърдите му стърчи снопче косми, ми казва на развален отирийски:
— Колана! Веднага!
Имаме късмет, че никой не ме предупреди какво да очаквам, защото щях да ги накарам да обърнат назад.
Всички лампи в кораба угасват едновременно, а после аз пищя и е тъмно, и пищя. Не мога да дишам и съм сигурна, че кислородът свършва, а аз ще умра тук в купчина месища. Стискам толкова здраво каишите, които покриват гърдите ми, че ръцете ми се вдървяват, а може би това е от ужаса. Последно ми минава през ума, че така и не се чух с мама.
После лампите се включват, гравитацията ме застига, а целият екипаж ме гледа, все едно ми е поникнало трето око. Смеят се, а аз се мъча да им пригласям, но цялото ми внимание е погълнато от дишането.
Не след дълго стъпваме на огранска земя.
Огранка на име Иса — „Ии-са“ повтаря ми тя бавно, след като не я чувам първия път — ме отвежда при изгнаниците с малка лодка, която реже като нож светлоивичестите води. Тя говори отирийски, все едно брои бобчета, проронва думите една по една, но това е единственият език, който знаем и двете, затова си разменяме празни приказки, докато пак стъпваме на твърда земя.
Иса ме повежда по неравните улички на селище, в което един до друг живеят шотетци и огранци. Показва ми разни неща — сергия с лъскави камъчета, които ѝ харесват, мястото, откъдето си купува зеленчуци, мъничките дялани кукли, от които сънувала кошмари като малка. Не ми обяснява как на Огра разбират, че е нощ, и когато ръкомаха, светещите гривни потракват на китката ѝ.
— Кой е брат ти? — пита ме тя.
— Много снажен и висок, светлокож като теб. Пристигна със Сайра Ноавек.
— О, тежкият — казва тя.
— Тежък ли? — питам объркано. — Не, той е строен.
— Не, не. Не с тежко тяло. Той носи товар. Не знам думата.
— Аха.
Никога не съм мислила по този начин за брат ми. Високият страшен мъж, който се сби, избяга от болницата в Шиса и влезе в затвора на амфитеатъра, не ми приличаше на налегнат от тегла — напротив, струваше ми се по-пъргав и по-подвижен от всички други наоколо. А може би аз не успявах да го видя. Има едно особено проникновение, което осенява някого при срещата му с непознат, и точно това се е случило с Иса.
— Ще те заведа на мястото, където се събират — казва тя. — Може да е там, а може и да не е.
— Чудесно, благодаря ти.
Тя ме отвежда до стар склад, по чиито външни стени се катерят пукнатини. Над вратата има закачен надпис с някакви знаци, които не разчитам. Приличат на шотетски.
Влизаме вътре и мястото определено е шотетско във всички отношения, които са ме учили да очаквам. Масите са избутани до стените, а хората или са насядали по тях, или са се покатерили отгоре им в кръг.