Корабът подскочи и Акос слепешката сграбчи Сайра за ръка. Ако се съдеше по смеха ѝ, неволно я беше стиснал по-силно. Постепенно гъсти облаци смениха ясната гледка към огранската земя. И тогава цвят и светлина се сляха точно както беше станало при преминаването на странстващия кораб през потока.
Браздата на една синя светкавица преряза облаците и се протегна надолу. Корабът толкова силно клатушкаше насам-натам главите им, че чак зъбите им тракаха. Нова светкавица, този път жълта, изникна току до тях. Пари и Иса си крещяха нещо на огрански. Акос чу, че някой повърна — може би беше Айджа, на когото от край време винаги му прилошаваше на път.
Пред очите на Акос Огра взе грейналите цветове, с които останалата част от планетата гордо се надуваше, и грубо и неумолимо ги запрати срещу тях. Както Пари им обеща, минаваха точно над бурята, която ги пораздруса, но не свали кораба. От парливата воня на бълвоч и постоянното клатушкане на главата му се повдигна, но той се удържа. Сайра обикновено обичаше всичко, което изкарваше акъла на другите хора от страх, но дори на нея ѝ беше дошло до гуша и зъбите ѝ скърцаха, при все че той се грижеше за дарбата ѝ.
Дълго време мина, докато Пари обяви, че кацат. До него Сайра си отдъхна. Акос усети как корабът се насочи към някакъв гъст лес на земята, който по нищо не се отличаваше от всичко друго наоколо.
Но когато наближиха, дърветата сами се разтвориха и разкриха купчина постройки. Отдолу ги огряваха вирове със светеща вода, просмукана — предположи Акос — от все същите бактерии като в каналите из Гало. Това бяха ниски дървени постройки с високи заострени покриви, свързваха ги пътеки, които грееха ярко на фона на иначе мрачния пейзаж. Навсякъде се щураха светли точици и бележеха пътя на летящите насекоми.
Корабът се приземи на площадка за кацане зад една каменна стена.
Бяха пристигнали в храма на Огра.
Глава 24
Сайра
Наведох се да пипна пътеката под нозете ни. Беше от гладък, плосък камък, бял на цвят, нещо рядко за Огра. Това място гъмжеше от светещи гадинки в градините, вировете и във въздуха наоколо.
Пари ни поведе към една от по-големите постройки. Бяхме кацнали в подножието на хълм и за да стигнем до някое място, все едно кое, трябваше да се катерим, а аз предположих, че оракулът живее на върха. Въздухът ухаеше сладко след задушливия страх на борда на транспортния кораб — никога повече не исках да пътувам по време на огранска буря — и аз го поглъщах жадно, като вървях в крак с Пари, а другите ни следваха.
Докато прекосявахме една от градините, където повечето растения бяха прибрани зад оградна мрежа, по която, както забелязах, течеше потокът, Иса се обади откъм гърба ми с тон на сдържан страх:
— Пари!
Обърнах се и видях едър бръмбар с дължината на дланта ми да лази по бузата на Акос. По крилцата му имаше ярки сини петна, а светлите му антенки го разглеждаха внимателно. Друг един беше кацнал на гърлото му, трети — на ръката му.
— Не мърдай — каза му Иса. — Останалите, отдръпнете се назад.
— Дявол да го вземе! — изруга Пари.
— Да разбирам, че гадинките са отровни — обади се Акос и адамовата му ябълка подскочи, когато преглътна с особено затруднение.
— Много — потвърди жената. — Държим ги тук, защото светят много ярко, когато летят.
— Плюс това избягват да се навъртат около всяко нещо, което е силен проводник на потока — добави Пари. — Като… хората. Повечето хора.
Акос притвори очи.
Излязох напред леко смръщена. Пари ме улови за ръката, за да ме спре, но не можа да понесе болката, ръката му се изплъзна и аз продължих. Приближих се бавно още по-напред, докато застанах току пред Акос и усетих топлия му дъх на челото си. Повдигнах ръката си точно над бръмбара на лицето му и за първи път през главата ми мина мисълта, че дарбата ми може да се използва и за добро, не само за лошо.
Едно черно ластарче се отви от пръста ми, подчини ми се, подчини ми се и смушка бръмбара по гърба. Светлинката в него грейна ярко и той изхвърча от Акос, а другите го последваха. Акос отвори очи. Гледахме се, без да се докосваме, но бяхме достатъчно близко, за да виждам луничките по клепачите му.
— Добре ли си? — попитах го. Той кимна. — В такъв случай не се отделяй от мен. Но не ме пипай, защото ще превърнеш и двама ни в магнит за отровните буболечки.
Когато се завъртях, срещнах очите на Сифа. Тя ме наблюдаваше с такъв поглед, все едно тъкмо я бях ударила. Усетих присъствието на Акос близо зад мен. Той хвана ризата ми между пръстите си малко над кръста ми.