Запрепъвахме се заедно към една от стаите, изсулихме обувките си. Дръпнах завесата към градинката, но в действителност не давах пукната пара дали някой ще ни види, не давах пукната пара дали ще ни прекъснат, копнеех само да грабя, да грабя, да грабя всичко, което той беше готов да даде, с ясната мисъл, че това беше последният път, когато се оставях на желанията си.
Глава 25
Киси
Пророческата зала, където ще се срещна с огранския оракул, е просторна и внушителна, както подсказва и името ѝ. Изглежда горе-долу, както очаквам — приличат си със залата в храма в Хеса, където едно време все висях при мама, докато работеше там.
Огранската зала обаче не е толкова колоритна като хесанската. Стените са облицовани с ламперия от тъмно дърво, в което са изрязани и гравирани изящни шарки, доколкото виждам — с формата на огрански растения. Те сякаш се гърчат и щракат със зъби като живи точно пред мен.
Под тавана има прозорци без стъклописи, които, изглежда, се осветяват отвън, защото сияят с неестествена за Огра светлина. Самата зала е дълга и тясна, със скулптури, разположени на една ръка разстояние една от друга. Част от тях са грижливо изваяни като резбата по стените, ала други са груби и гротескови, но във всички се таи някаква заплаха. Както в почти всичко на Огра.
Оракулът стои пред една от по-високите статуи от метални плочи, които се извиват дъгообразно към тавана и се увиват една в друга. Всички са излъскани от едната страна и необработени от другата, а големи колкото юмрука ми болтове ги пристягат една в друга. Оракулът е сключила ръце пред себе си. Одеждите ѝ са в тъмно, наситено синьо, краката ѝ са боси. По-закръглена и по-ниска е от мама. Поглежда ме и ми се усмихва.
— Киси Кересет. Аз съм Вара. Ела да видиш това.
Усмихвам ѝ се в отговор, заставам до нея и поглеждам нагоре към статуята. Правя го от учтивост. Нищо не разбирам от изкуство.
— Тази статуя беше построена преди трийсетина сезона, когато Погко започваше да се разраства. Хората се гневяха, че губехме част от онова, което наричаха огранско смирение. Според традиционните вярвания на огранците нашата планета ни смирява — напомня ни, че има неща, които не можем да надмогнем. — Вара свива рамене. — Неща, които не бива да се мъчим да контролираме.
И ме поглежда някак странно. Не съм сигурна как да я разбирам. Инстинктът ме подтиква да я успокоя. Опитвам с вода — най-полезната от всичките ми материи, но виждам, че не ѝ действа. Чудя се какво благоразполага огранците. Вятърът, топлината на огъня, мекото одеяло? Прехвърлих през ума си две-три, преди да се спра на нещо, което ми се струва уместно — усещането на хладно стъкло под дланите.
Вара повдига веждите си.
— Винаги съм се чудила какво е да пипнеш хладно стъкло. Опияняващо е да бъде докоснат човек от твоята дарба. Лесно се поддава на въздействието ѝ.
— Съжалявам, не исках…
Вара извърта очи нагоре.
— Хайде, момичето ми. Можеш да заблуждаваш хора, които не те знаят, но аз, а и всички други оракули от моето поколение те виждаме от раждането ти във виденията си. Знам, че владееш дарбата си по-добре от повечето хора. Знам също, че се опитваш да правиш добро, когато я използваш срещу тях. Затова, Киси, дай да поговорим за Исае Бенесит.
Прямотата ѝ изпъва нервите ми и всички думи, които мога да изрека в своя защита, засядат на гърлото ми. Кимам, защото само така мога да ѝ дам знак, че съм я чула.
— Наистина ли си загрижена за нея? Или я използваш като маша за собствените си цели?
— Моите цели… — пелтеча задавено.
— Да, знам — ти се стремиш да правиш добро според собствените си разбирания. Но в действителност взимаш едностранни решения за бъдещето на галактиката, затова целите са твои и ничии други.
Не ми се нрави мисълта, че Исае ми служела за маша. Нещата не са толкова простички. Де да можеше Вара да разбере с каква тревога за нея живеех понякога. С каква лекота тя отне живота на Ризек и заповяда да нападнат невинни във Воа. Какво безумство плува в очите ѝ, когато се задавя от гняв, и какво спокойствие я обзема, когато я измъквам обратно. Тя се нуждае от мен.
Което ме връща към първоначалния ѝ въпрос — дали ме е грижа за Исае.