Тя откъсна парченце от тестото и го мушна в устата си.
— Така — рече, след като преглътна. — Сигурно се чудите защо не съм си сложила традиционните огрански одежди и не ви посрещам в Пророческата зала като истински оракул.
— Мина ми през ума — отвърна Акос.
— Не бих очаквала по-малко от оракулски син — изрече Вара с все същата добродушна усмивка. — Да си остане между нас, но мразя онази зала. Кара ме да се чувствам ниска. Точно като одеждите! Шили са ги за последния оракул, а той беше много по-едър от мен. Пък и си рекох, че като знам какъв разговор ни чака, тук, в кухнята, ще ви е по-добре.
Акос изтръпна, сякаш изведнъж го бяха потопили в ледена вода. Като знам какъв разговор ни чака…
— Значи вестите не са добри — иронично се обади Сайра.
Винаги когато беше уплашена до смърт, тя се осланяше на сарказма. Ръцете ѝ, които стиснаха ръба на пейката, също я издадоха.
Вара въздъхна.
— О, истината рядко е добра, момичето ми. Някой от вас знае ли думата „киерта“?
Сайра и Акос поклатиха отрицателно глави.
— Разбира се, кой друг говори огрански, освен огранците? — Смехът на Вара приличаше на тънко процеждаща се вода. — Виждате ли, за нас работата на оракулите е да освобождават бъдещето, да. — Тя грабна един дебел метален цилиндър от рафта зад гърба си и с него разточи тестото. — Но миналото предизвиква бъдещето, ала често остава скрито и придава форма на живота ни по начини, които не разбираме. Ала понякога трябва да си пробие път в настоящето, за да промени онова, което се задава.
Тя накъса тестото на три големи парчета и ги разточи между дланите си, докато станаха дълги и тънки като опашки. После се зае да ги сплита.
— Киерта е откровение, което премества оста на света. Дълбока истина, която, щом я узнаеш, неизбежно променя бъдещето ти, при все че вече се е случила и следователно не би трябвало нищо да изменя.
Тя завърши тестената плитка и с въздишка я премести встрани. Изтупа ръцете си, седна срещу тях и се облегна на ръцете си.
— Във вашия случай киертата идва от имената ви. Цял живот сте живели като Акос Кересет и Сайра Ноавек, когато всъщност сте Акос Ноавек и Сайра Кересет.
Тя се отпусна назад.
Акос спря да диша.
Сайра се изсмя високо.
Глава 27
Сайра
Затиснах устата си с ръка, за да спра зловещия си, пресилен и безрадостен смях.
Сайра Кересет.
Не за първи път изричах името наум. Един-два пъти си бях мечтала някой ден да захвърля фамилията Ноавек и да приема Акосовата, в едно недостижимо бъдеще, в което с него се венчавахме. Според шотетския обичай онзи измежду съпрузите, който заемаше по-ниско обществено положение, вземаше името на другия, но можеше да направим изключение, за да се отърва от моето, което ненавиждах. Името Сайра Кересет за мен се бе превърнало в символ на свобода и сладостна нереалност.
Но Вара не искаше да каже, че се казвам Сайра Кересет благодарение на някаква възможна женитба в далечното бъдеще. Тя искаше да каже, че се казвам Сайра Кересет сега.
Най-трудно ми беше не да повярвам, че не съм Сайра Ноавек. Подозирах го, откакто брат ми ми беше казал, че във вените ни не тече една кръв, а може би откакто кръвта ми не отвори генната ключалка на вратата му. Най-трудно ми беше да повярвам, че съм част от същото семейство, което беше възпитало добротата у Акос и го беше научило на всичко за тихоцвета — това беше съвсем друго нещо.
Не смеех да погледна Акос. Не знаех какво ще видя на лицето му.
Свалих ръката от устата си.
— Какво? — сподавих аз нова порция смях. — Какво?!
— Сифа щеше да разкаже историята по-добре, но за зла беда, задачата се пада на мен, защото на косъм виси бъдещето на Огра. Когато си се родил, Акос, в семейството на Илира и Лазмет Ноавек, Сифа видяла само черни пътища пред теб. По същия начин пътеките били черни пред теб, Сайра, родена в дома на Сифа и Осех Кересет. Тя изгубила надежда и за двама ви… И тогава се случило нещо, което не се било случвало от много време. Появила се нова възможност. Ако успеела да кръстоса пътищата ви и да смени местата ви, се отваряли нови възможности, а малко, много малко от тях не водели до гибел. И тъй тя се свързала с Илира Ноавек — жена, която не била срещала по-рано и никога повече нямало да срещне, за да ѝ представи решението. Извадили късмет, че Лазмет още не бил ходил да види детето си. Имали късмет още, че родословните дървета на двете ви семейства са толкова пъстри и богати, че хората нямало да повдигнат вежди пред нито една комбинация от черти на лицето и цвят на кожата… Срещнали се на Границата при перестата трева, която разделя Шотет от Тувхе, и си разменили децата, за да избегнат те най-черните си пътища — довърши Вара с тон на безвъзвратност. Пръстите ѝ бяха целите в кафеникаво брашно, ноктите — изгризани до месо. — На Лазмет казали, че са му съобщили грешно, че има син. Вестоносецът бил екзекутиран, а Лазмет те приел за своя дъщеря, Сайра, и всичко минало, както Сифа се надявала.