— Така говорят — отвърнах аз.
Рокха се разсмя.
— По-висока си, отколкото си те представях. Навярно до Ризек Ноавек всеки изглежда нисък.
— Изглеждал е — поправих семата аз.
За мен това беше само граматическа грешка, любезност към човек, който не говори шотетски като роден език. Но лицето на Рокха се изопна заради проявената безчувственост.
— Приеми извиненията ми. Толкова скоро го изгубихте.
— Бих казала, че нищо не съм изгубила.
Рокха повдигна вежди. Луничките по клепачите ми напомниха за Акос, мрежа от сенки се разпростря по очните ми ябълки и аз свих лице от болка.
— Не мога да разбера дали се шегуваш, или не.
— Трябва да си доволен. Нали огранците обичате мистериите — отвърнах кисело, а Рокха присви озадачено очи.
Луша откри срещата.
— Да говорим направо — поде тя и Рокха изсумтя.
Луша набърчи нос насреща му, както дете би направило на брат си. Знаех, че от двамата огрански лидери тя е по-големият традиционалист, затова беше склонна да говори надуто и строго да държи на условностите. Едва не се разсмях, когато Рокха ми намигна над ниската масичка. Бяхме насядали на столчета около нея. Тежкият плат, който ме покриваше от врата до глезените, се събра в краката ми и светещият конец заблещука.
— Добре — съгласи се Аза. — В такъв случай, щом ще говорим направо, ние се учудваме, че Огра се замисля дали да не ни изгони, след като толкова време съжителстваме в мир на тази планета.
— Нямаше да се замисляме, ако натискът идваше само от Тувхе — въздъхна Луша. — Но зад Тувхе стои Съветът, а и те търсят силни съюзници. Разузнаването ни докладва, че в тази минута канцлерът е на път за Отир.
Погледнах към Тека. Притеснението, което ме измъчваше, се четеше по лицето ѝ, в увисналите краища на устата ѝ. Ако Тувхе се съюзеше с Отир, войната фактически приключваше. Никой нямаше да се опълчи на Отир, не и без по-голяма кауза от тази „да спасим от заличаване Шотет“.
Доколкото знаех, Отир винаги е била най-богатата и най-могъщата планета в галактиката. Някога на нея изобилствали природните блага, но с напредъка на расата ни те загърбили работата на полето и в рудниците и се отдали на умствени занимания. Сега отирийците разработваха компютри и правеха изследвания. Почти всяко откритие в областта на медицината, космическите пътешествия, хранителните технологии или личните удобства е дошло от Отир. Ако една планета поискаше да скъса връзките си с Отир, тя щеше да изгуби нещата, на които всички бяхме свикнали да разчитаме. Това важеше и за Шотет. Един лидер би трябвало да е луд да рискува това.
— Защо Съветът подкрепя Тувхе, вместо да запази неутралитета си както в миналото? Изведнъж това вече не е „граждански спор“, както настояваха повече от десет сезона, а? — обади се Тека.
— Те надушват, че сме уязвими — отвърна Аза. — И несъмнено гледат на това като на прочистване. Да се отървем от шотетските боклуци. Издухайте ги в Космоса.
Гневът в гласа на Аза, толкова подобен на моя, ми достави удоволствие.
— Преувеличаваш — усмири я Луша. — Съветът едва ли щеше да се намеси в конфликта, ако не смятаха…
— Тогава защо… — Аза я прекъсна с треперещ глас. — Защо нападението над невинните хора, които са бягали към странстващия кораб във Воа, не беше счетено за военно престъпление, за разлика от нападението над невинните в Шиса? Причината не е ли в това, че всички смятат тувхийските деца за невинни, а шотетските за покварени? Не е ли, защото всички смятаме, че тувхийците са трудолюбиви, а шотетците са едни жестоки лешояди?
— Ти нали не подкрепи действията на Лазмет Ноавек срещу Тувхе — с твърд глас се обади Рокха. — Все пак даде изявление, с което осъди нападението веднага щом научи за него.
— И не се отмятам от думите си. Лазмет Ноавек сам е събрал армия от поддръжниците на сина си. Действията му срещу Шиса нямат нищо общо с нас, ние никога не бихме извършили нещо толкова жестоко — отвърна Аза. — Но това не означава, че Тувхе не заслужава възмездие.
Не се налагаше да съм запозната издълбоко с този вид срещи, за да разбера, че тази не вървеше добре. Огранците предпочитаха да водят разговори като чук, който забива пирон, и с шотетците не беше по-различно. Всъщност културите ни повече си приличаха, отколкото се различаваха — ние ценяхме издръжливостта, завладявахме планети, които не ни се подчиняваха, почитахме оракулите…
Ако можех да им покажа колко сме свързани, може би те щяха да се съгласят да ни помогнат.
— Защо ни мразят? — попитах с наклонена глава. Повиших глас, за да прозвучи, сякаш наистина съм озадачена.