— Как така защо? — изгледа ме навъсено Аза. — Те ни мразят от край време! Омразата им е безпочвена, неоправдана…
— Няма сляпа омраза, не и ако питаш онзи, който мрази. — Тека кимна към мен. — Те ни презират, защото смятат, че сме изостанали. Ние следваме потока, почитаме оракулите.
— А като посочиха ориста на рода Ноавек, оракулите утвърдиха мястото на Шотет в галактиката — обадих се аз. — Но Съветът не ги чу. Съветът не ни даде независимост. Те искат да ограничат властта на оракулите, а не да я усилят, като почитат ориста. И ни презират, защото се прекланяме пред хората, от които жадуват да изтръгнат властта.
— Дръзко изказване — отвърна Луша. — Мнозина ще кажат, че е предателство да се внушава как Съветът жадува да лиши оракулите от силата им.
— Единственото предателство, което аз признавам, е предателството срещу оракулите — отвърнах. — Аз никога не съм извършвала това престъпление. Не може да се каже същото за Съвета.
— Преди два сезона Огра беше на ръба на война, защото Съветът искаше да оповести публично всяка орис на орисаните семейства, нали така? — обади се Аза. — Аз четох стенограмата. Ти, Луша, си била особено ядосана от решението им.
— Не видях причина да престъпваме традициите си — упорито рече Луша.
— Излишното оповестяване на орисаните доведе до отвличането на оракул от нашата планета и завърши със сегашната война. Като се опълчи срещу оракулите, Съветът пося семето на войната. А сега заради това искат да ни смажат?
Не разбирах дали Тека щеше да има сполука. Не умеех да разчитам хорските лица. Но въпреки това тя не се отказа:
— Всяка вярна на ориста планета е заплаха за Съвета. Те започнаха с нас, но не мислете, че с нас ще се свърши. Тепес, Золд, Есандер, Огра — застрашени са всички планети, верни на ориста. Ако могат нас да обявят за изостанали и да ни спретнат война, за да се освободят от нас, защо да не могат и с вас да сторят същото? Ние трябва да се съюзим, ако искаме властта им да не се разпростира, както е редно да бъде.
Опитах се да разчета езика на тялото на Рокха и Луша — в това ме биваше повече, — но не разбирах огранската култура и се затруднявах. Рокха беше сключил прилежно пръстите на масата пред себе си. Луша беше скръстила ръце. Лош знак във всяка култура.
Покашлях се.
— Имам идея, преди да сме стигнали далече.
Всички се обърнаха към мен, Тека сви устни.
— Аз съм се срещала с Исае Бенесит, тувхийския канцлер. Когато беше във Воа, тя прекара дълги дни с шотетските ренегати. Сега е пратила човек на Огра, за да преговаря за съюз. Тя знае, че ние не сме като Лазмет Ноавек. За нея пречката не е Шотет, а сегашният режим. А по този въпрос ние сме на едно мнение.
— Най-напред казваш, че Съветът води войната, а сега била Исае Бенесит. Кое от двете? — попита Луша.
— И двете. Съветът неслучайно използва Исае Бенесит, защото иска да спази закона. Те няма да нападнат безпричинно. И тъй, ако Тувхе не ни атакува, Съветът остава без посредник, чрез който да води войната. Враждата ще се разсее. Укротим ли Исае, ще укротим и Съвета. Ако свалим Лазмет от трона, това ще усмири Исае.
— Чакай да отгатна — рече Тека. — Ти предлагаш да го убием.
Не знаех как да ѝ отвърна, затова не се и опитах.
— Вие, Ноавек, вечно сте жадни за кръв — възмути се тя.
— Няма да избера сложно решение, само и само да не си изцапам ръцете — остро се сопнах аз. — От първото му появяване по екраните из галактиката настойчиво ви убеждавам да не подценявате Лазмет Ноавек. Могъщ е и държи в ръцете си половината Шотет. Ако той умре, ние ще си върнем народа и ще преговаряме за мир. Дотогава мирът е невъзможен.
Осъзнах, че седя като майка ми. С изправен гръб, със скръстени длани и кръстосани глезени. Тя не ми беше кръвна майка, но аз носех от нея повече, отколкото от оракула, която ме беше разменила заради ориста. Продължавах да бъда Ноавек. Това рядко ми носеше утеха, но в този случай се искаше сила и аз трябваше да я покажа.
Рокха поклати няколко пъти глава.
— Струва ми се, че това решение устройва всички страни — рече семата. — Тъй като това е твоя идея, госпожице Ноавек, ние ще уредим да отправите предложението на Исае Бенесит по сигурен канал. Междувременно ще започнем разговори с Шотет и Огра, а също и с Тепес, Золд и Есандер. За да видим какви възможности имаме пред нас. Луша?
— Само разговори. — Луша почука с пръст по масата. — Тайни разговори. Не желаем Съветът да си помисли, че се готвим за бунт.
— Дипломатическите ни представители могат да напускат планетата на корабите за доставки — предложи Аза. — Съветът рядко обръща внимание на Огра, никой няма да ни проверява корабните дневници.