Акос забеляза стената с графитите, която използваше като ориентир. Цветовете бяха ярки, повечето символи продължаваха да не му говорят нищо, макар че разпозна онзи за Ноавек, който изпъкваше в средата. В края ѝ той се огледа на двете страни, за да се увери, че е сам, и почука на дървената врата. От уличката зад него още се чуваше боричкането на децата.
Като повечето шотетски къщи, и къщата на Ариния брат беше зарита с вехтории, мебелите бяха скърпени от стари вещи. Дръжките на кухненските чекмеджета бяха направени от корабни части, а копчетата на фурната бяха железни пръсти от роботите, с които шотетските деца играеха на война.
В другия край на стаята, на ниска масичка, седяха Ара Кузар, която беше загърнала раменете си с яркосин шал, и Джорек. Той си беше пуснал брада, която на места не покриваше равномерно лицето му, и носеше броня с герба на Ноавек под рамото. Изглеждаше преуморен, но се усмихна на Акос, когато той влезе.
— Съжалявам, госпожо Кузар, брашно няма — рече ѝ Акос. — Няма и вести от Огра. Струва ми се, че пропагандната машина на Ноавек набира сили.
— Тази превземка да ме наричаш „госпожо Кузар“ беше мила в началото — иронично отвърна Ара. — Но започва да ме плаши. Седни. Трябва да хапнеш нещо.
— Извинявай — измърмори той и седна срещу Джорек. Свали шала на врата си, опипа подстриганата си коса и за пореден път се изненада колко е къса. На тила боцкаше. — Как е в имението?
— Досадно — каза Джорек. — Днес видях в профил главата на Лазмет. Повечето от висшите стражи са разположени в близост до стаята на Ризек с ограничения достъп, нали се сещаш, онази, която кръвта на Сайра не можа да отключи. Но днес той мина през задната врата.
Акос скъта и тази информация при всичко останало, което беше дочул за Лазмет след пристигането си във Воа, а то не беше много. В представите на хората той беше повече мит, отколкото човек, затова и всичко, което те знаеха, звучеше като легенди и народни предания, не като факти.
— Поне няма да се налага да се бия в Тувхе — обади се Джорек. — Не че бих го сторил. Тази атака беше… — Той поклати глава. — Извинявай. Не исках да зачеквам темата.
Акос мушна ръка в джоба си и измъкна листа изсушен тихоцвет. Напоследък ги дъвчеше по-често, отколкото беше добре за него. Скоро щяха да свършат. Но от напрежението в челюстта и раменете го болеше главата, а мисълта му трябваше да бъде свежа, ако искаше да се изправи лице в лице с това, което го очакваше.
Беше дошъл тук, във Воа, за да убие Лазмет Ноавек. А това нямаше да бъде лесно.
— Искам да поговорим за нещо — поде Акос.
— Чудех се кога ще повдигнеш въпроса — отвърна Джорек.
Ара сложи чиния пред Акос. В нея нямаше много — питка, навярно изсъхнала вече, малко сушено месо, малко маринован солен плод. Тя изтръска трохите от пръстите си и седна до сина си.
— Джорек иска да каже, че ни е приятно да те приютим под покрива си, но знаем, че не правиш нищо случайно — Ара перна сина си по носа. — А да прекосиш галактиката не е дребна работа.
Джорек потърка носа си.
— Не всеки може да стои на Огра и да чака какво ще се случи. Все някой от нас трябва да си изцапа ръцете — рече Акос.
— Но тези, които могат да се опазят, са длъжни да го сторят — отвърна Ара.
Акос поклати глава.
— Аз също трябва да си изцапам ръцете. Наречи го… орис.
— Аз му викам избор — вметна Джорек. — И то глупав.
— Като това да зарежеш приятелката си, а също и майка си, и брат си без една думичка за обяснение — цъкна Ара с езика си.
— И без да им кажа, майка ми и брат ми знаят къде съм. А нещата между мен и Сайра стоят така — оправда се Акос. — Тя седмици наред планира да ме отпрати, без да отвори дума за това. С какво нейното е по-различно от моето?
— Не е по-различно, но това не значи, че е правилно както в единия, така и в другия случай — отвърна Ара.
— Не го хокай, мамо — подхвърли Джорек. — Той от раждането си сам се хока.
— Хокайте ме колкото ви душа иска. И бездруго се каня да поискам нещо, което няма да ви хареса.
Ръката на Джорек се плъзна като змия по масата и той си открадна едно парченце месо от Акосовата чиния.
— Искам да ме вкараш през задната врата в имението на Ноавек.
Джорек се задави с месото, което дъвчеше, и накара Ара да го тупне по гърба.
— Какво ще правиш там? — попита Ара и присви очи.
— По-добре да не знаете.
— Акос, повярвай ми. Нищо че си ученик на Сайра Ноавек, с Лазмет ти си изгубен като в тъмен лес — отвърна му Джорек, щом преглътна залъка си. — У него няма и капка човещина. Той не е способен на нищо човешко. Ако те спипа, ще те направи на пихтия.