— Той няма да ме убие.
— И защо? Заради хубавите ти очи? — изсумтя Джорек.
— Защото аз съм негов син.
Ара и Джорек го зяпнаха безмълвно.
Акос бутна чинията към Джорек.
— Искаш ли и питката ми?
Глава 34
Акос
Акос захвърли в уличката тежкото наметало, което беше навлякъл, за да стигне дотам. Оттук насетне само щеше да му пречи, а нощта и бездруго го покриваше с плаща си.
Вървеше с тихи стъпки покрай високата стена зад имението на Ноавек. Още помнеше как се взираше в нея, когато беше затворник и учеше Сайра да прави болкоуспокояващи отвари. Оттук се беше измъкнал — през скритите коридори, за да стигне до Айджа, а оттам през задната порта с кода, който Сайра неволно му беше показала.
Можеше и сам да насили ключалката, да намушка пръстите си вътре и да прекъсне потока, но рискът да го спипат беше голям. Стражите се сменяха често. Затова застана до задната врата и зачака Джорек да му отвори.
Дълго беше спорил с приятеля си, докато го склони. И не само с него, но и с майка му. Те подозираха за какво беше дошъл тук, и се мъчеха да го разубедят да не поема риска. Мислеха, че неговото е ненужно перчене, глупост или направо лудост.
Накрая Акос трябваше да напомни на Джорек какво беше направил за него, за да го склони. Пръстенът, който висеше на врата му, и смъртният белег на ръката му. Джорек имаше дълг към него. И то голям.
Тежката врата се открехна едва-едва и отвътре се показа тънка ивица от човек — ботуши, броня, раздърпана брада и ясно черно око. Джорек махна с глава, повика го и Акос отвори вратата само колкото да се шмугне вътре. Щом тя щракна зад гърба му, разбра, че връщане назад няма. И макар да му мина през акъла, че си е изгубил разсъдъка, продължи напред.
Както се бяха уговорили, Джорек го заведе в кухнята. Акос намери ръба на ламперията в стената, която щеше да го пропусне в тайните коридори на имението, и го дръпна. Лъхна го познатият дъх на плесен, върна го в спомените. Уплашен и изпълнен с отчаяна надежда, пръстите на Айджа все закачат петата му… А след това топлината, която се разлива в слабините му, докато следва изрисуваната Сайра към Фестивала на странстването — това му подсказа, че все едно колко силно го отрича, той я харесва.
Хареса я, а после я заобича. След това я изостави.
Джорек го прегърна набързо с яките си ръце, после го остави сам в тъмния коридор.
Акос се спираше на ъглите, където стените се разделяха, и опипом търсеше символите, на които го беше научила Сайра. Знакът хикс за сляп коридор. Кръг с вирната нагоре стрелка за стълбище нагоре и кръг със сочеща надолу стрелка за стълби надолу. Цифра за етажа, на който се намираше.
Беше минал по този път, когато дойде да освободи Айджа. Трябваше само пак да се добере до онази част от къщата, при апартамента с генната ключалка, която беше объркала плановете на ренегатите, дошли да убият Ризек. Кръвта на Сайра не беше отключила вратата тогава, но неговата щеше да я отвори сега, стига Вара да не се е изгаврила с тях двамата.
Акос стигна до изхода, по който беше поел, когато измъкна Айджа. Знаеше, че включва същите сензори, които бяха осуетили опита му в онзи съдбовен ден, но това нямаше значение. Той не се мъчеше да мине незабелязано. Остави вратичката в ламперията отворена и като мина покрай вратата, където бяха държали Айджа, лека тръпка пробяга по тялото му.
Даже в тъмното тази част от къщата изглеждаше внушително. По пода и стените — тъмно дърво, почти черно. Фенери, натъпкани с фензу, които спокойно почиваха за през нощта. Декоративни вази и статуи от богати метали, полиран камък, през който пълзяха цветни жилки, гравирано стъкло. Не можеше да си представи как тича като дете по тези коридори и плъзга пръсти по дървената ламперия. Навярно щяха да му забраняват да търчи, да пипа стените, да се хвърля със смях върху брат си и другите лудории, които бяха изпълвали с топлина и радост детските му години.
Стигна до вратата, за която инстинктивно реши, че води към старата стая на Ризек, и вдигна ръка над заключващия механизъм. Пръстите му играеха.
Тикна ръката си в ключалката, направи гримаса, когато тя го боцна по пръста и му взе кръв.
Щракване и вратата се отвори.
И да се беше съмнявал, че е наследник на Ноавек, сега всяко подозрение се изпари.
Глава 35
Сайра
Може би беше неразумно от страна на Тека да ме заговори по време на закуската, още преди мозъкът ми да се е заредил за работа.