— Не, аз съм от Хеса на Тувхе.
— Кересет, така ли беше? — обръща се към мен съветница Харт. — Къде ли съм чувала това име?
— Родът ни е орисан. А майка ми е действащият оракул на Тувхе.
Настъпва гробно мълчание. Даже жената с подноса с вече празните чашки се спира да ме огледа, преди да излезе от стаята. Знам, че отирийците не ги почитат, но не знаех, че е толкова скандално да си роднина на оракул.
— Ах! — изрича Харт със стиснати устни. — Имала си много… интересно възпитание.
Усмихвам се, макар че сърцето ми се разтуптява. Няма да изпадам в паника. Ако има същество, което може да накара тези хора да заобичат дъщеря на оракул, това съм аз.
— Разговорите с мама приличат на опити да хванеш риба с голи ръце. Аз много я обичам, но винаги изпитвам облекчение, когато разговарям с хора, които нямат алергия към яснотата.
Чезъл поне се разсмива и аз им изпращам толкова приятно усещане, колкото е приятна най-меката тъкан, и то се плъзга неусетно над тях. Бих се учудила, ако не им подейства. Отирийците ме дразнят, но са замесени от просто тесто и не се прикриват от хора като мен, хора с нежни гласове и титли като „съветник“.
— Значи не си фанатичка — отсича Чезъл. — Олекна ми. Нямах никакво желание да обсъждаме как вместо да пренебрегваме оракулите, трябва да издигнем положението им в обществото.
Иде ми да го пратя по дяволите. Иде ми да му разкажа за кошмара, който преживях, когато цялата тувхийска общност научи, че ми е писано един ден да ме наръгат с нож или да ме заколят, че политиката за „прозрачност“ на Съвета е виновна за отвличането на братята ми и убийството на баща ми. Но дарбата ми запушва устата и аз дори не се опитвам. Те искат от мен да бъда хрисима и блага и аз ще бъда хрисима и блага.
И ако през цялото време Аст ме гледа кръвнишки — е, това е още едно нещо, на което трябва да махна с ръка.
— Ти като че от нищото изникна, скъпа — казва Харт на Исае. — Къде те бяха скрили вашите?
— На един пиратски кораб — отвръща Исае и Харт звънливо се засмива.
Чезъл се обръща към мен и аз схващам стратегията им. Шарва се насочва към Аст, Харт се оправя с Исае, а аз оставам за Чезъл — те ни разделят, за да не можем да се подкрепяме един друг. С каква цел — и аз не знам.
— Как ти се струва Отир досега? — пита ме Чезъл.
Сръбнах от чашата.
— Хубаво е направен.
— Какво искаш да кажеш?
— Направен е да заслепява. Аз съм родом от място, където красотата се среща нарядко. Очите ми са приучени да я търсят, а тук мога да им дам почивка.
— Признавам си, че през живота си не съм стъпвал на Тувхе. Толкова ли е студено, колкото говорят?
— Даже по-студено. Особено в родния ми град Хеса.
— Ах, Хеса! „Сърцето на Тувхе“. Нали така я наричат?
Чезъл произнася фразата с усилие, но на точен тувхийски.
Усмихвам се:
— Сигурно знаете продължението на цитата?
Той поклаща глава.
— „Хеса е земя на недодялани, оръфани, нечленоразделни утайки, които си мият ръцете с плюнка. Но тя е сърцето на Тувхе.“
Чезъл мълчи известно време, после се разсмива силно. В промеждутъка аз извръщам глава към Исае, за да доловя нещо от разговора ѝ с Харт. Съветницата ѝ изказва съчувствието си за атаката срещу Шиса. Пита за подробностите.
— Според теб описанието точно ли е? — пита ме Чезъл.
— Ами знам ли и аз — лекомислено отвръщам. — През по-топлите месеци се случва да си измием ръцете и с вода.
Чезъл пак се засмива. Аз пак се мъча да подслушам какво говори Харт на Исае. Но тя почти шепне. Така съм наострила уши да я чуя, че забравям дарбата си и усещам как напрежението в стаята скача като температура, която никой друг освен мен не усеща.
— Питах — рече Чезъл с малко по-настоятелен глас — дали Хеса ти се струва изостанала? Ти все пак си дете на оракул.
— Не съм сигурна, че схващам връзката — отвръщам с известно усилие.
Ако стане още по-враждебен, ще си глътна напълно езика, ще стоя тук и ще отварям и затварям уста като риба.
— Оракулите са отживелица от миналото, не отражение на настоящето ни — обяснява той. — Отирийците сами коват съдбата си. Тяхната значимост се определя от трудолюбието им, а не от това дали са орисани.
— Никой от съветниците ли не е от орисан род?
Едното му око заиграва в ъгълчето.
— Напротив, нашият новоизбран представител е братовчед на съветница Харт. Ориста не е била „благосклонна“, както се казва, към гените на нейното семейство. Това не е гаранция за качествата и кадърността на този мъж, но традициите отмират бавно.