Кимам. Сега разбирам. Съветница Харт иска властта, но вместо нея я получава братовчед ѝ. Тя хвърля вината върху ориста му — и може би с право, а може би човекът е годен за длъжността. Никога няма да узная. Но във всеки случай, тя му завижда, а като слушам Чезъл, и той не остава по-назад.
— Сигурно е било трудно за съветница Харт — да се стреми към власт, а тя да бъде дадена на друг от семейството.
— Все още има време всеки да си получи заслуженото — казва Чезъл.
От другия край на залата се чува звънче и ни подканя да седнем на масата. Върху позлатените чинии има картички с имената на гостите. Между нас с Исае са настанили Харт, но Исае грабва картичката и усмихната я сменя с моята. Взима ръката ми и сплита пръстите си с моите. Това е ясен знак, че сме заедно, но също и извинение да си сменим местата. Усмихвам се и свеждам поглед, но се включвам в играта.
Сядаме, листа опасват раменете ни като в рамки, над главите ни танцуват светлинки. От закрита с бръшлян врата в другия край на помещението излиза върволица прислужници, които ни поднасят плата. Те се движат в синхрон и всичко прилича на балет. Чудно ми е дали се налага да репетират.
— Забравих да ви питам, канцлер, дали вие и вашите съветници ще поискате да се възползвате от отличните ни лекари по време на престоя си тук. На изтъкнатите си гости ние предлагаме безплатни изследвания — казва Харт, сякаш тялото ми е прозорец между тях.
— Благодаря, ще се въздържим, нищо че тувхийските лекари не са на това ниво — изрича Исае с твърд глас.
Произношението ѝ започва да се промъква в школувания ѝ глас — нещо, което тя ненавижда. Разделям вниманието си на две, изпращам вода към нея, а другите обгръщам в красиви дрехи и бижута. Трябва да се напъна, за да почувствам, че напрежението в залата се оттича, но и това става. Аст ме поглежда.
— Не знам дали Исае… о, исках да кажа канцлер Бенесит… — млъквам и се изчервявам. Хубаво представление спретваме на отирийците. — Не знам дали канцлер Бенесит ви е казала, съветнице Харт, но преди да стана съветник на Нейно височество, в училище се подготвях за химик. Умея сравнително добре да приготвям лекарства от ледоцвет.
— Виж ти — отвръща отегчено Харт. — Колко интересно.
— Изследването ми беше свързано с разлагането на ледоцвета на основните му елементи — казвам аз и напластявам тежки, богати платове най-вече над Харт. Тя, изглежда, се нуждае повече от дарбата ми. — Сигурна съм, че това ще бъде от полза за Отир, след като планетата ви е изцяло зависима от нас за най-мощната си съставка.
— Да — обади се Исае. — Предполагам, че още не сте успели да отгледате ледоцвет на Отир?
— Действително — потвърди Харт. — Изглежда, той вирее само на вашата планета. Това е много странно.
— Ами да, Тувхе е една особена малка планета, която вечно се променя — казвам аз. — Поласкани сме, че проявявате интерес към нас.
Исае ми хвърля кос поглед, сякаш не е сигурна накъде бия. Думите ми увисват неловко между мен и Харт.
— Разбира се, ние желаем да ви дадем подкрепата си — казва тя.
— Какво имате предвид под „подкрепа“? — пита Аст и за първи път се радвам, че и той е с нас, защото може да зададе въпросите, които моята дарба не ми позволява.
— Съжалявам! — Той се обляга на ръба на масата. — Аз нямам добри обноски и прочее и когато искам да знам нещо, питам.
— Чудесно качество, Аст — отвръща Харт. Насмешката ѝ е насочена към мен и ме жегва. — Намерението ни беше да питаме канцлер Бенесит от какво се нуждае Тувхе в борбата срещу Шотет. Ние разполагам с огромни ресурси.
Аст поглежда към Исае и свива рамене.
— Оръжия — изрича той.
— Аст! — предупреждава го Исае. — Все още не сме приели, че това е необходимо.
— Добре, давай, колебай се, колкото щеш, Исае. Но рано или късно ще ни се наложи да отвърнем на удара. Пита ни даде един антипоточен заряд и още един ще ни дойде добре като за начало. По-нови кораби също — тези на Тувхе са бавни и стари… и даже не могат да пренесат проклетото оръжие.
Харт се разсмива, Чезъл и Шарва не закъсняват да я последват.
— Е, тези желания са лесноизпълними, нали, съветнице? — обажда се Чезъл.
— Да — отвръща тя с усмивка. — Ние ще се радваме да ви дадем каквото ви е необходимо, стига канцлер Бенесит да го приеме.
— Макар че съветниците ми би трябвало да пипат с кадифени ръкавици — изрича остро Исае, — Тувхе трябва да се защити. Няма да ни е излишно да разполагаме с още едно далекобойно оръжие срещу Шотет, за да не се налага да водим война по суша или във въздуха — само в краен случай, нали разбирате. Техните боеви умения са доста напреднали, както на всички ни е известно. А нашите кораби не са оборудвани да изстрелват антипоточния заряд.