— Тогава решено. — Чезъл повдига очилата си.
Буца засяда на гърлото ми. Напъвам се, боря се да издам някакъв звук, все едно какъв. Накрая стоварвам юмрук върху масата. Стискам силно Исае за ръката, толкова силно, че мога да ѝ строша кокалчетата.
— Почакайте — казва Исае. — За жалост дарбата на Киси не ѝ позволява да говори свободно в някои ситуации, а тя очевидно има да ни каже нещо.
— Благодаря ти — измънквам аз. — Любопитно ми е… да науча нещо.
— Какво, миличка? — пита ме Харт.
Тонът ѝ не ми харесва. Кара ме да се чувствам с цял изит по-висока.
— Баща ми ми е казвал да не вярвам на сделка, в която единият печели повече от другия.
Повдигам вежди. Не мога да задам въпроса направо, но мисля, че удрям в целта.
— Добре казано — промълвява Исае. — Какво очаква Отир в замяна на щедростта си?
— Нима поражението на тази напаст, която вилнее из цялата галактика, не е достатъчна награда? — пита Харт.
Аз поклащам глава.
— За първи път си сътрудничим на такова ниво — казва Исае. — Планетите ни поддържат неутрални отношения, защото разчитаме едни на други за доброто на отирийците и тувхийците, но…
— Но често се оказваме на различни страни по определени въпроси — довършва Харт.
— Това се вижда най-отчетливо. — Шарва се обажда за първи път. Гласът му тътне, но тънко, не е богат и плътен. — Най-вече в решението да се оповести публично ориста на избраните родове.
— Да — отсича стегнато Исае. — Решение, което засегна по-силно моята планета, тъй като ние имаме не едно, а три избрани семейства.
— Въпреки това Отир стои зад решението си — отвръща Шарва. — И настоява за още по-голям контрол при издигането на оракулите на обществени постове.
Аст се обляга на стола. Лицето му е непроницаемо. Но ми се струва, че е доволен. Досега мислех, че не ме харесва заради дарбата ми, но може би е заради майка ми. Може би по този въпрос е на страната на отирийците.
— И вие искате подкрепата на Тувхе в замяна на оръжията — огласявам аз.
Сега разбирам какво искаше да каже оракул Вара. Не се доверявай на отирийците. Не я оставяй да се съгласи. Направи каквото трябва. Ето за това е говорела, за обещанието да ги подкрепим.
— Надяваме се, че нашата подкрепа ще ви накара да преосмислите становището си по отношение на оракулите — изяснява Шарва. — Знаем, че Тувхе не е планета-нация, която вярва сляпо на ориста, и също иска да прегърне бъдещето на галактиката, да подсигури славата, а не смъртта ѝ.
— За какъв надзор над оракулите говорите? — пита Исае.
— Искаме да научаваме въпросите, които те обсъждат, плановете, които градят върху виденията си за бъдещето — обяснява Харт. — Те редовно взимат решения, които засягат всички нас. Искаме да знаем какви са тези решения. Искаме достъп до информацията, с която разполагат те.
Усещам… покой. Не както когато Акос ме държи за ръката и целият поток наоколо ми е замрял. През последните седмици видях как собствената ми майка ловко подведе брат ми и го накара да убие човек само защото искаше този мъж да изчезне. Видях я как остави най-старата ми приятелка да умре, когато можеше да я спаси. Според нея това било за доброто на всички. Само че ако се разминаваме в разбиранията си какво е „добро за всички“? Редно ли е тя да решава, без да има кой да ѝ наднича през рамото?
Дори предупреждението на оракула Вара е манипулация. За какво бъдеще мечтае тя? За чий интерес се бъхти — за моя, за този на Тувхе, на Огра или на оракулите? Не я оставяй да се съгласи. Да я послушам или да не я послушам?
Дъвча бузата си.
— Кой ще има достъп до тази информация? Всеки, който пожелае ли? — пита Исае. — Широкото оповестяване на орисаните навлече доста беди на планетата ми.
— Достъпът ще бъде ограничен, разбира се, до Съвета — отвръща Харт. — Не искаме да изложим на опасност обикновените хора.
Исае поклаща леко глава.
— Трябва ми малко време да обсъдя това със съветниците си. Ако нямате нищо против.
— Разбира се — съгласява се Харт. — Да опитаме от ястията и да поговорим за по-ведри неща. Утре призори ще ни съобщите решението си.
Исае кима в знак на съгласие.
Глава 40
Киси
— Какво изобщо има да говорим? — пита Аст сърдито.
Намираме се във временната отирийска резиденция на Исае. Той стои срещу стена от светлина — широкият прозорец свети от чистота, все едно го няма. Слънцето залязва зад стъклените отирийски сгради, лъчите му се пречупват хиляди пъти и целият град пламти в оранжево. Още щом влязохме, Аст разкопча ръкавелите си и сега те пляскат край китките му при всеки негов жест.