Въздъхвам и започвам да разтривам слепоочията си. Въпреки безкрайните му преструвки, че бил механик от нисшите прослойки на периферията, Аст не е глупак, ясно му е, че това не е някакъв обикновен разговор — отирийска помощ в замяна на едно обещание. Това е повратна точка за бъдещето на нацията ни. Какви ще бъдем занапред — врагове на Отир… или врагове на оракулите.
А остава и въпросът с оръжията.
— Аз обещах на Сайра Ноавек, че ще почакаме, преди да поискаме от Огра да депортира шотетците — казва Исае. — А ти искаш от мен да отговоря агресивно, не дипломатично. Ето защо трябва да поговорим.
— Дипломатичност! — изсумтява Аст. — Това ли избра Шотет в Шиса?
В стаята вече е толкова напрегнато, че губя дар слово. Чувствам как напрежението пълни устата ми като влажния въздух в парник. За да се противопоставя, пускам непохватно дарбата си, пращам навсякъде усещането за вода като преобърната кофа. Аст огъва устни с отвращение и аз леко се отдръпвам.
— Да оставим за малко настрана въпроса за оръжията — казвам тихо — и да не забравяме контрола над оракулите.
— Пет пари не давам дали Отир иска да държи под око оракулите — изплюва Аст. — А на теб какво ти пука?
— Там е проблемът, Отир иска да ги държи под око, а не някой друг — отвръща Исае. — Ти не познаваш тези хора като мен. Отир упражнява огромно влияние над Съвета. Ако единствен Съветът получава събраните чрез контрола над оракулите сведения, това в основата си означава, че Отир ще получи властта над всяка орис вместо оракулите — тоест ще заменим един проблем с друг.
— Колебаеш се — обвинява я Аст. — Още от малка си нерешителна. Отказваш да направиш нещо, освен ако не си сигурна за изхода му.
Отварям уста, но оттам не излиза нищо. Ни дума, ни звук. Исае е насочила цялото си внимание към Аст и не забелязва усилията ми. Не я оставяй, повтаря гласът на Вара в главата ми. И какво мога да направя аз, та да я спра? — питам се наум. — Та аз дори една дума не мога да обеля!
— Помолих те да дойдеш тук, защото смятах, че няма да ми позволиш да лъжа — отговаря Исае. — Но трябва да признаеш, че ти липсва опит.
— Тъкмо поради тази причина мога да ти обясня нещата — изрича той ядно и се приближава.
Вода, вода, мисля си аз. Спомням си как потъвам към дъното на топлия басейн в храма, когато мама ме учеше да плувам, колко приятен беше лекият натиск на водата около главата ми. Нежно притискане.
— Вярно е, че не разбирам от политика — признава тихо Аст. — Но познавам шотетците, Исае. И двамата ги познаваме.
Той докосва с пръсти отвертката, която носи на кръста си вместо нож.
— Те убиха семейството ми, убиха и твоето семейство. Обещаха ни мирно тършуване, а после прибягнаха до убийства и грабежи. Ето какви са те.
После подава ръцете си с дланите нагоре, тя слага своите върху тях и го оставя да я стисне нежно.
— Ти обеща на Ноавек да ѝ дадеш една седмица, преди да предприемеш нещо. Но не си казвала какво ще направиш. — Той създава балон около тях, а аз оставам извън него. — Ако тя не убие Лазмет Ноавек, ти трябва да действаш и депортацията на шотетските изгнаници няма да е достатъчна. Помниш ли имената? Имената, които си повтаряше?
Исае примигва и от очите ѝ капят сълзи.
— Толкова много хора — изрича тя.
— Да, твърде много. Това не бива да се повтаря, Исае. Не можеш да го допуснеш.
Лицето ми гори от ярост. Той човърка в раната ѝ, чопли в мъката ѝ по загубата, която Тувхе и тя са понесли. Исае не е на себе си след смъртта на Ори. Дави се в скръб. А той се възползва от това.
— Нуждаем се от по-мощни оръжия — продължава да я убеждава. — Не можем да тръгнем на война по суша, защото шотетците ще ни избият до крак. Знам, че подкрепата ти за Отир ще повлече нещо неприятно за теб. Но няма да получиш даже шанс да влезеш в онази битка, ако не спечелиш тази.
Тя му кима и аз се изнизвам от стаята. Трябва да направя нещо. И щом дарбата ми връзва езика, трябва да намеря друг изход.
Осъществяването на връзката с Огра не е проблем. Трябва само да открия Кардензия. Изчаквам здрачът да се сгъсти и тръгвам да я търся. Докосвам я леко по ръката, докато обяснявам, че мама е на гости на огранския оракул и аз искам да се уверя, че е добре. Говоря с широка усмивка и използвам дарбата си, за да я загърна във фин плат — от онези, които се плъзгат по кожата.