— Нищо — заключи Вакрез. — Ще трябва още да гладува. Може да го бичуват един-два пъти, ако Лазмет бърза много.
— Казах му, че е много рано. Той, естествено, не ме послуша.
— Той се вслушва само в хора, които уважава. А уважава единствено себе си.
Има се изправи, изпъна полите си. Беше облечена в светлосиво — светъл стълб на фона на черното дърво навсякъде в имението на Ноавек. Акос не знаеше какво да мисли за нея, за очите ѝ, докато го разглеждат бавно-бавно, за стиснатите ѝ устни. Тя като че се канеше да му каже нещо, но не можеше да се реши какво.
— Почини си, момче — рече му. — Ще имаш нужда.
От дни не беше слагал залък в устата си.
Вакрез го навестяваше често, за да провери дали дарбата му се е изтощила. Но тя мъждееше в него даже след като изпосталя и можеше само да седи край огъня, докато той изтлееше, а после пак го разпалваше с ръжена.
Там го и завари Има, когато влезе в стаята му. Беше облечена в светлосиньо като очите ѝ и роклята изкусно се спускаше по стройното ѝ тяло. От бялата коса, бялата кожа и светлите дрехи тя светеше в тъмното. Акос не беше ставал да запали лампите и в стаята грееше единствено сиянието на огъня.
Тя седна в креслото до него и скръсти ръце в скута си. Когато беше идвала друг път с Вакрез, беше спокойна и уверена, а сега се поклащаше леко напред-назад и чупеше ръце в скута си. Не го погледна, когато заговори:
— Той ме взе от дома ми, когато развих дарбата си.
Нямаше нужда да обяснява, че „той“ е Лазмет.
— Имах една сестра, от родителите ми само майка ми беше жива — продължи тя. — Бях от бедно семейство. Никоя. Той ме облече, нахрани ме, ваксинира ме — даже само за това нямаше да му откажа, но човек и бездруго не отказва на Лазмет Ноавек, или свършва…
Тя потръпна леко.
— И тъй, като ме отчужди от хората от семейството ми, не ме подозираше, когато те се обърнаха срещу него. Сестра ми Зосита преподаваше тайно езици. — Има тихо се изсмя. — Представи си само. Да се превърнеш във враг на държавата само защото даваш знания на хората.
Акос присви очи насреща ѝ.
— Не помня добре лица, но май те познавам. Виждал съм те някъде и не е било само до Ризек.
— Познаваш племенницата ми Тека — рече Има, все така без да го поглежда.
— Аха — въздъхна той.
— Учудвам се искрено, че госпожица Ноавек не ти е разказала за мен. Не съм знаела, че може да си държи толкова здраво езика зад зъбите. Тя ме спипа в нощта, преди да повали брат си. Аз съм жената, която сипа отровата на Ризек преди битката в амфитеатъра.
— Сайра те е спипала? Била си шпионин, така ли?
— Донякъде. Мога да накарам човешко сърце да се привърже към мен, ако съм край него, и бавно, незабележимо огъвам това сърце. Затова и Ризек ме държеше до себе си, при все че цялото ми семейство беше против него. Но с Лазмет е много по-трудно. Сърцето му е… отчуждено от хората, от всичко. Колкото и да се мъча, не мога да го накарам да мръдне и с един изит в една или друга посока.
Накрая се обърна към Акос. Той забеляза, че устните ѝ се белеха, сякаш непрестанно ги дъвчеше. Кожата около ноктите ѝ също беше разранена. Опитите ѝ да подчини Лазмет я изтощаваха и това се виждаше с просто око.
— Изглеждаш свестен — каза му тя. — Въпреки увлечението ти по госпожица Ноавек. Но аз не се доверявам на друг. Нямаше да се доверя и на теб, ако ножът не беше опрял до кокал.
Има бръкна дълбоко в гънките на роклята си и извади кесийка с върви, от онези, в които богаташите си носеха пуловете на Съвета — валутата на общата система, която шотетците рядко използваха. Подаде му я и когато той я отвори, устата му се напълни със слюнка.
Беше му донесла сушено месо. И хляб.
— Трябва да внимаваме. Не бива да пращиш от здраве — или той ще заподозре, че някой те храни. Но ти имаш нужда от дарбата си. А точно сега тя едва крета.
Акос едва се удържа да не натика наведнъж парчето сушено месо в устата си.
— Ще ти разказвам по нещо за него, когато идвам. Ще те науча как да се преструваш пред него, че печеля сърцето ти. Напоследък съм майстор на преструвките.
— Защо ми помагаш?
— Ти си единственият човек, когото той не може да контролира с дарбата си. Друг като теб не съм срещала. А това означава, че само ти можеш да го убиеш.
Има ококори очи и го сграбчи за ръката още преди да е поднесъл първия залък до устата си.