Но изяде храната, като дъвчеше бавно, за да се наслади на всяка хапка.
— Ти не можеш да контролираш дарбата си?
— Не. Никога не съм мислил за нея като за нещо, което може да се контролира.
— Възможно е — каза Има. — Бях до Ризек, когато той заповяда да я изтощят чрез глад. Не беше сигурен дали ще се получи, но винаги си струва да опиташ, ако искаш да лишиш човек от дарбата му.
— Получи се — отвърна Акос. — Тогава за първи път усетих дарбата на Сайра.
Споменът запари остро на гърлото му. Той преглътна.
— Виж, щом може да бъде изключена дарбата ти, това значи, че ти можеш да я владееш по-изкусно — обясни Има.
— Ами? — Той обърна глава на една страна. — И как ще стане това?
— Казах ти, че съм от бедно семейство. За разлика от други в галактиката, Ноавек разбират, че от бедните също има полза. Ние имаме записани на хартия дълга история, потекло, рецепти… и тайни.
Тя оправи полата си и кръстоса крака на другата посока. Огънят изпука.
— От поколение на поколение в нашето семейство се предават упражнения, с които човек се научава да контролира дарбата си. За някои те не работят, но аз ще те науча на тях, ако обещаеш да се упражняваш. По този начин ще можеш да я изключиш и Вакрез да прочете сърцето ти, а после пак ще я включиш, за да устоиш на Лазметовия контрол, когато му дойде времето.
— Какво точно иска Лазмет? Какво ти каза да направиш с мен?
— Той ме нарича Огъващата сърца. Това, което правя, е прекалено абстрактно, за да се опише с думи. Но с времето мога да накарам човек да си смени „вярата“. Взимам суровото чувство в душата му — любовта към семейството, приятелите или любимата — и го променям, така че то стига на друго място, тъй да се каже.
— Това е ужасно — рече Акос и затвори очи.
— Той иска да огъна сърцето ти към него. Стани. Губиш ми времето, а нямам никакво в излишък.
— Не мога. Главата ме боли.
— Не ме интересува, че те боли глава!
— Пробвай ти да гладуваш с дни! — ядно се озъби той.
— Пробвала съм — изръмжа Има. — Не всички сме раснали в охолство, господин Кересет. Мнозина от нас са запознати със слабостта и болките от глада. А сега ставай.
Акос нямаше какво да ѝ отговори. Седна, пред очите му притъмня и се обърна към нея.
— Така е по-добре. Трябва да обсъдим театъра, който ще играеш. Следващия път, когато застанеш пред него, той ще очаква да види някаква промяна. Трябва да се държиш, все едно тя е настъпила.
— Как ще стане това?
— Ще се престориш, че волята ти отслабва. Едва ли ще ти бъде трудно. Остави го да изкопчи нещо от теб. Някакви сведения, които иска и които няма да изложат на риск мисията ти. Кажи ми с каква мисия си дошъл тук.
— Защо? — челото на Акос се набръчка. — Ти знаеш каква е проклетата ми мисия.
— Трябва да си повтаряш защо си тук във всеки един момент от всеки един ден, за да не изгубим всичко! Кажи ми защо си тук!
— Да го убия. Мисията ми е да го убия!
— Тя има ли нещо общо с верността ти към семейството, приятелите, нацията ти?
Акос я изгледа кръвнишки.
— Не, не, няма.
— Добре! Сега упражнението.
Тя му посочи един стол и му каза да си затвори очите.
— Измисли си картина за дарбата ти. Тя те отделя от потока, значи можеш да мислиш за нея като за стена, броня или нещо подобно.
Акос никога не беше мислил за дарбата, която живееше в тялото му, най-вече защото тя беше повече липса, отколкото наличие на сила. Но се опита да си я представи като броня, както му подсказа Има. Спомни си първия път, когато беше надянал на главата си една от онези по-слабите, синтетични брони — беше първата му тренировка в казармата. Тежестта ѝ го беше изненадала, но му беше донесла и някаква опора.
— Представи си подробностите. От какво е направена? От отделни съшити плочи или от цяло парче? Каква е на цвят?
Чувстваше се глупаво да си представя въображаема броня, да избира цветове, все едно декорира къща, вместо да крои план за убийството. Но изпълни нареждането ѝ, избра тъмносин цвят за бронята си, защото такъв беше цветът на шотетската броня, която си беше спечелил тогава, и по някаква причина реши да е на плочки. Спомни си драскотините и вдлъбнатините на истинската си броня, следите, които показваха, че я е използвал по предназначение. И ловките пръсти на Сайра, докато стягаше каишите му за първи път.
— Каква е на пипане? Гладка или нащърбена? Твърда или еластична? Студена или топла?
Акос набръчка носа си към Има, но не отвори очи. Гладка, твърда, топла като кожата от кутях, която носеше, за да му топли в студа. Заболя го, като си помисли за старото си палто с името му върху етикета, за да не го бърка с палтото на Киси.